Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 225

Еди продължи нататък. Франки, обичам те. Моля те, не казвай „глък”.

Пред вратата към отсека, който очевидно служеше за лаборатория на Франки, тя намери двама ръскинити и група войници, както и жена от екипа по поддръжката. Тръгваха напред блъскаха се леко във вратата, след това пак пристъпваха напред, сякаш архитектурата на влака щеше по някакъв начин да се промени от безконечните им усилия. При всяка стъпка леко се надигаха и спускаха и след малко Еди осъзна, че са застанали върху друг човек — или по-скоро върху трупа му, понеже постепенно стъпките им го бяха смачкали и превърнали в кайма. Когато се приближи, установи, че той все още не е умрял. Не се опитваше и да пищи — каквото и да се беше случило, беше премахнало усещането за собственото му страдание.

Проблем: това беше единстветата врата.

Проблем: тези изгубени души стояха на пътя и щяха да премажат всеки човек, дръзнал да се изправи между тях и целта им.

Проблем: Еди трябваше да се озове от другата страна на тази врата и да не пусне тълпата в лабораторията на Франки.

След това обаче някой я сграбчи за врата и я удари с нещо, а тя видя звезди и Тед Шолт се вряза в прозореца, и после нападателят започна да я души.

Нямаше време. Щеше да умре. Задушаването е бърз процес. Пред очите й вече се стелеше мъгла.

Еди се размърда.

Отпусни тежестта си. Нищо че така ще затрудниш дишането. И бездруго не можеш да дишаш. Намери основата си, връзката си със земята. Да точно така. Сега се притисни по-близо до нападателя си. Блокирай ръката му. Хвани го за лакета и бицепса и извий цялото си тяло, завърти се на пръсти. На деветдесет градуса и повече, встрани от бицепса Протегни ръце напред, все едно отблъскваш тежко пиано с опакото на дланите си.

Тай отоши.

Беше същото като яма араши, но за душачи.

Мъж прелетя над бедрото й и падна върху бюрото. Надигна се с окървавено лице. В този бой нямаше компромиси. Нямаше болка, нито отстъпление. Еди се извърна заедно с противника си и отстъпи от линията на нападението му, след това го сграбчи за врата, завъртя го в плавен кръг и го стовари по гръб върху острия ръб на махагоновото бюро. Надяваше се да парализира негодника за няколко секунди, но той беше по-тежък от представите й и тя чу остро изпукване. Ириминаге — но не беше възнамерявала да го убива. Надзърна към отпуснатото му лице и го позна.

Денис. Асистентът на Франки в Адех Сиким. Едрият, дружелюбен и търпелив Денис.

След малко Еди промърмори:

— Мамка му.

Ругатнята се разнесе хриплива и звучна. После Еди се намрази. И се намрази двойно, понеже — тъкмо когато се канеше да каже, че не е имало друг начин, осъзна, че е имало, и то през цялото време.