Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 223
Ник Харкауей
Отстъпи назад. Не искаше да използва оръжието си, понеже си нямаше представа как ще реагират на внезапния шум другите хора тук вътре — беше сигурна, че има и други. Можеше да го пренебрегнат. Или пък да се съберат към него и да я зяпнат. Или пък внезапно да се опитат да я разкъсат. Нямаше свидетелства за последното. Нямаше свидетелства за каквото и да било, просто Франки се намираше вътре, в най-далечния вагон и най-укрепена крепост на „Лъвлейс“.
Противникът с олюляване се изправи на крака и рухна към нея, а Еди отскочи. Той пак замахна и този път тя пристъпи към него и го преметна през гърба си, хвана го за крака и хубавичко го усука, докато жертвата падаше. Коляното се измести. Можеше и да не зарасне правилно след случката, човекът може би щеше да куца. Но Еди не го беше застреляла и това все пак беше добре, макар дълбоко в себе си тя да се съмняваше, че той някога ще излезе от сегашното си състояние — човек, сведен до нивото на акула.
Гледаше го как се опитва да се изправи и не успява, после напълно изгуби интерес към нея. Миг по-късно тя чу странен, зловещ звук и се извърна навреме да види, че той яде пръстите на осакатената си ръка.
Еди се задави, взе се в ръце и после отново изгуби контрол над стомаха си и го изпразни в ъглово кошче. След това си обърса устата в ръчнотакана завеса и продължи напред.
* * *
В свързващата секция между вагоните имаше алков с фенер с манивела. Щеше да даде светлина. Също така щеше да я превърне и в мишена. Еди обмисли този проблем, после взе фенера и нави манивелата. По-добре да вижда къде отива, отколкото да пропусне някоя засада, независимо дали е преднамерена или не.
Отвори вратата и освети с фенера следващия отсек. Оказа се спално помещение с купета, редуващи се от двете страни на вагона, за да може да се създаде усещане за уединение и да се блокира пътят на евентуален пожар. Вслуша се и осъзна, че вагонът е пълен.
Еди зави в първата чупка и откри ръскинит и двама безжизнени и неподвижни войници. Светна с фенера право в лицето на по-близкия и проследи как се свиват зениците му. Той не показа други признаци да я е забелязал — просто стоеше отпуснат. Тя тъкмо минаваше покрай него и го гледаше право в лицето, когато той заговори.
— Мисля, че ще намерите… — май имаше още нещо за казване, но не продължи. Просто спря. — Мисля, че ще намерите…
Еди отстъпи назад.
— Мисля, че ще намерите…
С една и съща интонация, повторения до безкрай. Запис. Или по-скоро — единствената останка от човека. Следа от него, а останалото е изтрито. Еди чу въздишка и се обърна рязко с оръжие, насочено към следващия поред човек, но той не бе дал израз на нещо — при вдишване дробовете му издаваха шум.
Еди ги огледа един по един и те отвърнаха на погледа й. бяха любопитни, но все пак я гледаха — безконечно. Сети се за африканската дума, която бе чула от Пойното пиле, когато Пристигна:
