Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 216

Ник Харкауей

През април беше подписано Северноатлантическото споразумение и Москва се намуси. Абел Джасмин премести лабораторията на Франки на „Лъвлейс“ и я държеше в движение, като така на практика я накара да изчезне. Шем Шем Циен се изгуби из тъмните кътчета на Европа — поредното изпълнено с омраза копеленце в гора от такива. Еди почти го чуваше как крещи: „Тепърва има да чувате за мен!“, в мрака на зимното море.

* * *

Поне това беше истина. Девет години по-късно Еди стоеше на ръба на бездна и се взираше надолу. Беше се сражавала с Шем Шем Циен по целия свят и положението не се променяше, нито се подобряваше. Той вършеше нещо ужасно, тя отиваше и го оправяше; в Рим, в Киев, в Хавана. Биеха се на кораби и в пещери, по покривите на къщи и в задни улички. Понякога някой от двама им разполагаше с армия, понякога бяха сами. Танцът продължаваше до безкрайност и така и не решаваше нищо. Щем Шем Циен не се променяше, не си взимаше урок, не приемаше, че в новата ера няма място за него. Еди се превърна в речник на раните, дължащи се на невъобразимата му скорост, Тя се беше научила да му отвлича вниманието, да го притиска, да го мами с цената дори на собствената си смърт. Веднъж-дваж, в добрите моменти, дори го бе преживявала с умения. Опита се да не мисли как пристрастеността им към този частен предвидим конфликт отразява идиотските прокси войни на Изтока и Запада, които се биеха едни с други.

Вятърът донесе полъха на сяра и разложение в ноздрите й и тя се задави.

Намираше се в Адех Сиким при двореца на Опиумния хан само дето цитаделата беше изчезнала, заменена от гигантска яма. Водата, захранвала машините на Франки, се бе разстлала в бляскаво езеро, загрявано от земята, и целият дворец беше обкръжен и окован в желязо. Индустриална преизподня. Родилно отделение за чудовища. Еди се уви в местен шал и палто и се запрепъва надолу заедно с другите жени, които отиваха на работа в ямата. Дългият обиколен път беше обрамчен от побити на колове глави. Имаше човешки. Имаше и слонски, с отдавна изчезнала плът и пики, огънали се под тежестта на черепите.