Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 215

Джеймс Банистър и Опиумният хан изгубиха оръжията си при първия сблъсък — изпразниха пълнителите и след това ги захвърлиха като безполезен боклук, за да преминат към ръкопашен бой. Шем Шем Циен се движеше със странни, криви крачки и леко превит, а Еди осъзна, че има белези на гърба и не може да го изправи. Пожарът, предположи, или слонът. Това не променяше нито пъргавината му, нито смъртоносните му умения. Тя си го припомни в Адех Сиким и прецени, че най-вероятно ще загуби битката — и следователно ще умре.

От друга страна… Еди се ухили хитро, като си спомни мисис Секуни: Мами, Еди. Измамата е много по-добра от умението. Голямото умение подобрява шансовете ти. Великата измама гарантира победа, което е причината да я наричат „измама“. А някои хора толкова се ужасяват от нея, че тя е предимство и сама по себе си.

— Лош навик сте завъдили — каза сърдечно Джеймс Банистър, когато се сближиха. — Малко поприклекнали ми се виждате. Изглеждате… е, съжалявам, но приличате на Виктор Юго, ако схващате намека ми. Искате ли да идете да се помолите Господу или нещо подобно?

— Ама, моля ви се, капитане, забавлявайте се, докато можете. Дължа тези белези на вас в крайна сметка. Следва да извлечете някакво задоволство от тях. Макар че съм депресиран да видя такъв скъп враг да се хили като момиче пред войнишки рани.

Пипнах те — помисли си Еди. — Разбира се.

— Шем Шем Циен — каза тя на Опиумния хан със собствения си глас, — смея се, понеже ми е писнало от теб. Не мога да си представя как не си досадил сам на себе си. В тази история има твърде малко разумни или весели моменти. По света се случва какво ли не и от всички тези всевъзможни прекрасни неща ти се занимаваш точно с това. Ти си на задната сцена. Скапана кранта си. Загуба на време…

Ханът се ококори, вцепенен от всеобхватен бяс. Еди разкопча ризата си и я разтвори, като оголи пред погледа му горда — пък ако ще да е малка и доста сплескана — гръд.

Шем Шем Циен остана загубил дар слово от, както Еди прецени, истинско изумление. Когато заговори, каза го с искрена, неукрасена честност. Първи истински миг на комуникация, който изобщо сме имали, помисли си шпионката.

— Я! — възкликна той. — Честно, нямах си представа!

След това замахна към Еди — не да я убие, а да я изтрие от този свят, и двамата се върнаха към познатата рутина.

Тя го примамваше, изведе го на открито и държеше вятъра откъм гърба си. Врязваше се през сакото й и я разтреперваше, но пък влизаше в очите на хана, а ледът на земята правеше сигурната опора важна за битката, колкото и умението. Еди носеше ботуши със стоманени носове и дискретни метални налчета, които по-добре да подчертават мъжествеността й и да прикриват относително малките й стъпала, а също и защото обичаше нечестното предимство. Опиумният хан, току-що излязъл иззад масата за хазарт, беше по вечерни обувки. Тя нападна и той се понесе към нея с познатата призрачна плавност, но изгуби опора и се запързаля и захлъзга по заледения паваж, докато извиваше торса си, за да се пази от атака. Еди го замери с ръждива желязна верига и я последва, за да забие чело в лицето на хана и да го удари сурово и брутално, както бе научена. Шем Шем Циен, с изкривен на една страна нос и с напоени с кръв изискани мустаци, изглеждаше направо сразен. Еди се възползва от колебанието му и приложи шестия ключ на китка на мисис Секуни — брутална работническа хватка, на която й липсваше елегантност, но свърши работата. Отряза му един от пръстите със собствения му нож. Ханът изгуби схватката, но тя не успя да го повали и той избяга. Дори при това положение Еди имаше чувството, че само се е забавлявал с нея. За нея битката беше работа, и то много тежка. Шем Шем Циен си разиграваше преминаването в божествено ниво и се радваше да наранява хора.