Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 214

Денис прояви здравия, немонашески разум да си тръгне без допълнителна подкана.

На следващия ден Франки излезе на пазар и трима негодници в черен седан я нападнаха пред магазин, наречен „Кадваладърс“, където продаваха сапун, но Пойното пиле и неколцина други, сега вече част от службите за защита на реда, пратиха новоизлюпените похитители на „Падингтън Грийн“ за оживен разговор по повод британските закони. Седмица по-късно Шем Шем Циен потопи британски военен кораб в Северно море и руски на пристанището в Хелзинки и се опита да започне война, а докато Уайтхол гледаше към онази малка катастрофа, още двама с качулки се помъчиха да отмъкнат Франки от симпозиум в Кеймбридж, където беше на среща с Ердьош, Фон Нойман.

Еди Банистър си залепи мустаците и отлетя за Талин. От кри Шем Шем Циен да се преструва на руски принц. Дори но сеше кесия, пълна с романово злато и ругаеше в стил Романови на френски. Беше заобиколен от секретари, които важно си записваха всичко в тефтери. Около него се суетеше фотограф Имаше дори оператор с камера „Болекс“.

— Така значи, капитан Банистър. Много добре изглеждате — отбеляза Шем Шем Циен от отсрещната страна на масата за карти в казино „Коливан“. — Аз самият не. Наясно съм с това.

Беше спаружен и изсушен, а на шията му имаше новозарасъл белег, но очите му на филмова звезда бяха бляскави и студени. Посочи секретарите си.

— Простете съпровода ми — представям пътуването си пред пресата. Пътят ми към трансценденталността си струва записването. Предполагам, че това прави тези добри хора мои апостоли. Мои евангелисти… „Ако имах ума на Наполеон…“ — Той се усмихна на най-близкия, след това се наведе по-наблизо. — Вие откраднахте моята учена дама, капитан Банистър. Искам си я обратно.

— Тя принадлежи сама на себе си, старче.

— Не, нищо подобно. Всичко съществуващо е мое по божествено право. Използва се от другите под заплаха от наказание и само с мое разрешение.

— Е, да речем, че аз не съм вярващ.

— Не — съгласи се Шем Шем Циен с ирония. — Но ще станете… — И внезапно смени темата. — Научих, че Франки пише книга. Без съмнение, роман.

Еди сви рамене, но физиономията на Джеймс Банистър я издаде. Шем Шем Циен се усмихна.

— О! Не е роман. Нима е математическа? Моята математика ли е вътре? — Той се наведе през масата. — Ще си я взема от вас, капитане. Мозъкът й не е ваш, та да го изцеждате. О, между другото, имам подарък за вас… — той се усмихна и плъзна през длота малка мокра мръвчица. — Езикът на майка ми. При това е пресен, уверявам ви. Държах я жива известно време, за да гледа смъртта на слоновете, но в крайна сметка се уморих от нея. Запазих обаче главата й за спомен. Чувствам се склонен да я поделя.

Капитан Банистър се взираше в езика и се чудеше дали е по-добре наистина да принадлежи на Шашавата Кейти или Шем Щем Циен е готов заради ефекта да си откъсне един от нечия друга уста.

Еди не се сещаше за подходящ умен отговор, така че просто се усмихна с най-дразнещата покровителствена усмивка на Джеймс Банистър и събеседникът й кипна от гняв. По-късно се опитаха да се убият един друг в леденостудена корабостроителница, сред грамадните корпуси на корабите. Евангелистите не се намесиха. Просто гледаха всичко и го записваха.