Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 217

На дъното Шем Шем Циен беше организирал нещо като съчетание от мина и фабрика. Грамадни преси преобръщаха метални листове и робите ги разрязваха на парчета за механични войници като онези, които правеше Франки. В самия център, под шатрите, имаше ринг, където ги насъскваха един срещу друг. Бяха тромави и безнадеждни — същите несръчни играчи на шах, които Еди беше виждала и преди, и когато искаше кръв, Опиумният хан се принуждаваше да окуци някой затворник или да го ослепи, за да могат машините да се доберат достатъчно близо за удар. И все пак те задобряваха. Частично, болезнено, по създадения от Франки метод, с който да ги направлява към самоусъвършенстването, и когато някои автомат паднеше, задвижващият го механизъм биваше изваден, така че да може да се поучи от загубата. Те вече следваха блюдолизците на Шем Шем Циен като кучета, нахвърляха се на каквото им посочеха повелителите. Един ден щяха да проработят, помисли си Еди, и се надяваше никога да не го доживее.

Тя направи снимки и отиде до посолството в Дака да докладва. Тъкмо влизаше в хотела си, когато колата на Шем Шем Циен се изравни с нейната и Опиумният хан я простреля два пъти в корема.

— Колко се радвам да се видим, капитан Банистър — провлачи той, докато тя кървеше в канавката. — Надявам се, че посещението ви беше задоволително? Умирате ли, как мислите, или ще се срещнем отново? Ще ни липсват малките ни разговори.

Тя честно не знаеше и когато полезрението й посивя по ръбовете и й стана студено, се почувства ужасно, ужасно уплашена и самотна. Шем Шем Циен се върна в колата си и замина, очевидно доволен да остави Еди на съдбата й. Тя не си спомняше последвалото безкрайно пълзене към резиденцията на посланика, което бе смъкнало кожата от дланите и коленете й.

Еди се събуди в болнично легло и първото, което видя, беше Франки. Мислеше си, че тя е толкова прекрасна и така съвършена, че се разплака. Франки я галеше по лицето и й повтаряше, че всичко ще бъде наред, а Еди искаше да й обясни: „Обичам те!“. Но заспа.

— Моля те, не го прави отново — заяви решително Франки, когато приятелката й се събуди. — Това раняване. Изобщо не ми харесва. Не би ми допаднало никак да заминеш и повече да не се върнеш.

Еди добросъвестно й обеща да се старае повече по въпроса. Франки изръмжа, че старанието е равнозначно на провал, и после — когато забеляза, че й е разбила сърцето — веднага се извини и я прегърна много внимателно. По-късно сестрата влезе с изражение на силно неодобрение, за да смени превръзките на Еди.

— С децата ще ви бъде трудно — предупреди тя, — ако го кимате предвид. Но не и невъзможно, не мисля.

Над хълбока си Еди имаше две червени, кръгли рани.

— Сега и двете имаме белези — отбеляза Франки Фосойо.

Да. Нейните бяха стари, притежаваше ги още когато Еди я срещна за първи път. Така и не я попита откъде са се появили и сега вече почти не ги забелязваше. Само дето… сега ги забеляза отново и позна от какво са. Зяпаше ги. Франки въздъхна леко

— О, Боже.