Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 203

Той е залят от съвършени, златни пчели.

На борда няма никого.

И когато камерата се отдалечава, същото виждаме да с случва и на останалите кораби.

Новината продължава с кораб на бреговата охрана на няколко мили оттам. Виждаме моряците там, със спасителни жидетки и одеяла.

— Наложи се да се спасяваме — казва един от тях.

— Защо? Защо стана така, че напуснахте кораба? — пита репортерът.

— Твърде много ни дойде — казва мъжът неясно. г — Твърде много какво?

Морякът не отговаря незабавно. Вдига поглед и надзърта през борда, и си припомня. Накрая отсича:

— Разбрах разни неща.

— Що за неща?

— Просто неща.

— Ясно…

— Не — отвръща мъжът. — Не е ясно. Само си мислиш, че ти е ясно. Но не е.

— Не мисля, че хората ще разберат какво имате предвид.

— Не. Няма да разберат. Не и докато не им се случи и на тях.

— А ще ги сполети ли и тях, как мислиш?

— О, да. Определено. И когато това стане, ще знаят какво знам.

— Което е…

— Твърде много — повтаря той отново. — Въпроси, които си задавам наум и всъщност не искам да им знам отговорите. Знам ги, не бих могъл да не ги знам. Трябва да си ида у дома и да се извиня на жена си. Овиках я, преди да отплаваме. И децата. Грешах и трябва да съм по-добър с тях. Трябва и да се храня правилно. А чичо ми, той е чудовище. Казвал съм на полицията, че бие жена си. Не знам защо никога не съм го изричал на глас. Предполагам, че няма нищо страшно, но е лошо толкова работи да ти се стоварят изведнъж. А има и още много. Прекалено ми е. Бориш се с всичките и така и не им се вижда краят, просто си засипан с все повече грешни неща, които не бива да остават така… — той потреперва и се разплаква.

Миг по-късно пчелите излитат към небето в голям облак и предаването се връща обратно в студиото, където хора, които си нямат представа какво се случва, гадаят за значението Усещат се нотки на паника и на страх.

* * *

Мърсър нахлува през вратата около десет секунди по-късно.

Поглежда сестра си. После и Джо. Ококорва се широко възкликва:

— О, Боже! Все едно неприятностите на света са свършили, та тези двамата са правили секс.

— Правихме спекулативна любов — обяснява безгрижно Поли.

— Какво?

— Честно, звучиш досущ като него. Е, не. Нямах предвид това… така де, просто искам да кажа, че Джо задава чудовищно много въпроси за съвсем очевидни неща. Правихме спекулативна любов, Мърсър. Тоест — предварително, в случай че се влюбим по-късно. Мисля, че това е инвестиция в удовлетворението.

— А ако не се влюбите?

— Тогава ще си прав. Сексът беше наистина страхотен.

Мърър обмисля това изказване известно време. Отбелязва:

— Внезапно открих, че настоящата тема за разговор изгуби привлекателността си… — поглежда към Джо. — Добре де. Даже закъсняхте, мен ако питате. Останалата част от картинката, както виждаш, не е толкова чудесна. Така че… Затегнете коланите, момчета и момичета. Полетът ни ще бъде доста бурен!