Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 201

Джо се надига леко в креслото си.

— Беше подмолно превземане — заявява унило Сисъли Фоулбъри. — Е, пък и стана през осемдесетте, нали?

В настъпилата печална тишина Джо едва посмява да зададе последния си въпрос.

— Сисъли… приятелят, който те заведе…

— Да — отвръща тя. — Беше. Дядо ти Дениъл беше.

Седят известно време, без да си говорят.

— Джо — казва накрая Поли Крадъл. — Трябва да тръгваме. Време е да проверим как е Мърсър.

— Само минутка, трябва да проведа едно обаждане — казва Джо.

— Джо…

— Важно е, Поли, честна дума. Може да помогне.

Тя въздъхва в съгласие и Джо получава разрешение от Сисъли Фоулбъри да използва телефона. Архиварката плъзва поглед по Поли, като за момент го спира върху чантата с плочите, преметната през рамото й. Вдига съвсем леко вежди и Поли кима. Човекоядката се усмихва и потупва леко Поли по опакото на ръката.

— Съучастничка — казва й щастливо. — Правилният вид момиче. Най-сетне!

* * *

Телефонът е в отделна дървена будка — елегантно издялано помещение със специален шумозаглушаващ дизайн. Направено е, според писан на ръка етикет, за естонски благородник в края на деветнадесети век. Джо не може да си спомни номера, Но се сеща как го набира на сивия настолен телефон на баща си — мъркането на цифрите и безкрайното цъката-цък, докато Минава през всяко число. По онова време номерът започваше с нула едно. Сега е с нула две нула седем. Надява се, че остана лото е същото.

Някой отговаря на второто позвъняване.

— Проклета, непоносима крава! — ревва разстроен мъжки глас

— Дон?

— О, ужасно съжалявам. Помислих, че е Ерика. Любовницата ми — уточнява гласът, в случай че Джо познава повече от една Ерика, която може да се държи като непоносима крава. — Кой е на телефона?

— Дон? Джо Спорк е.

— Джо? Джо Спорк? О, Боже мили, малкият Джош?

— Да.

— Малък Джош, сега сигурно си почти на моята възраст, имаш удоволствието да говориш с почтения Доналд Босабрьор Лион, повелител на хиляда бюрократи и принц на Канпотата! Съкращението ще рече „квазиавтономна неправителствена организация“ за онези от публиката, които не знаят, като например непоносимата крава, която си мисли, че може да ме юрка наоколо като кученце и да ме кара да ходя в проклетия Шефилд, когато дявол да ме тръшне, ако искам… Честно, проклетия Шефилд, не Сен Тропе… Как мога да съм ти полезен?

— Безпокои ме нещо, Дон, и си казах, че може да си в състояние да ми помогнеш. В името на старите времена и тъй нататък.

— Е, не знам. Може и да мога. Какво те тревожи?

— Въвлечен съм в оная работа с пчелите. По случайност.

— Онова с пчелите?

— Лудите пчели от Корнуол? Викаха полиция.

— О, мътните го взели. Онова нещо с пчелите. Не е в моята категория, стари друже. Виж там онзи бобър в полицията и му признай всичко, такъв съвет мога да ти дам. Освен ако…