Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 202

— Ако какво?

— Освен ако предпочиташ да не го правиш? — последното е казано със странно треперлив глас.

— Наистина предпочитам да не го правя.

Хон Дон не казва нищо. Джо осъзнава, че чака нещо.

Има парола, но аз не знам каква е.

Накрая.

— Е, ще проверя как стоят нещата, Джош… Джо, нали така? Но нищо не мога да ти обещая. Къде си ти?

— Аз ще ти се обадя, Дон. По-добре е така.

— Какво? О, да, разбира се. Ясно какво имаш предвид. Но можеш да ми вярваш. „Мама“ е паролата.

— О. Да. Дон, а дали Матю ти е споменавал нещо за неговата майка?

— Боже, не. Хариет беше единствената, с която някога е говорил за такива неща. Иди и я виж, такъв съвет ще ти дам. Кажи й, че съм й казал да изпее „Джорджа Браун“ още веднъж заради Хон Дон! Ясно? Значи ще ми се обадиш след това? Прекрасно. Прекрасно…

И Доналд Босабрьор Лион изчезва на крилете на престорена добронамереност.

Джо се обръща и открива, че Сисъли Фоулбъри го наблюдава от прага. От неизложената колекция в мазето съпругът й е качил малък преносим грамофон, известен като „прасенце“ („Джейкъбс Брос. Ъв Страуд“, 1940 г.) заради звука, който издава, когато го навиваш.

— Винаги сме тук, Джо — казва тя много сериозно. — И на разстрел ще идем заради теб. Никога не го забравяй. Това е целта на „Хартикъл“ и е нашето мото: „Никой майстор не стои сам, нито в мрака му липсва светлина, нито е без щит срещу жлъчта на патрона си“. Зловеща щуротия, но за мен е истина. А и те обичам като мое дете, нали знаеш?

Тя го прегръща здраво, после се отдръпва припряно.

Успокоен, Джо позволява на Поли да го отведе обратно до дома си. Мърсър се обажда, когато са все още на няколко улици оттам, и дава стриктни инструкции да останат в къщата.

— Идвам да ви взема — казва той. — Нещо се мъти.

— Що за нещо?

— Включете си телевизора, като се приберете у дома — съветва той, — и след това си стойте точно на мястото, което би следвало да правите и в момента. Къде ходихте?

Поли му разказва.

— Е — отвръща Мърсър след малко, — било е пълна лудост Но очевидно — и добра идея. Смятам комбинацията за зловеща Моля ви, опитайте се да не ви сполитат други добри идеи, докато не стигна при вас да ги преценя спрямо вероятността да ви се е разхлопал целият таван.

Поли Крадъл седи плътно до стария си телевизор и чака. Кръстосала е крака в поза, която Джо намира за почти йогийска. От дясната си страна е сложила жълт тефтер, в ръка държи писалка. Едно от двете съвременни технологични средства, които притежава — дигитален телевизор и записвачка, работи, така че тя да може да си повтори новините. Другото — масивен лаптоп с дебел кабел, който се вие от стената — почива на купчина дебели чуждестранни речници, така че да може да следва знаковите бъбрения по интернет.

— Говориш ли всички тези езици? — чуди се на глас Джо.

— Не — отвръща Поли. — Затова си имам и речници…

Тя шава и жестикулира и чрез този странно могъщ метод му се показва как стои пред купчина документи и старателно издирва точното значение на всеки един, фраза по фраза.

— Гледай! — казва рязко и увеличава звука. На екрана има риболовен флот насред океана, гледан от хеликоптер. Новинарят се стреми да нагнети драматизъм. Говори с тон „запазете спокойствие“, който предполага криза. Гледната точка се сменя с такава от борда на един от корабите.