Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 192

„Купара“ скимти и се превърта. Еди се държи за компресора, а Франки — за Еди, двете са сплескани една върху друга. Няма свободно време, та да те заболят ръцете. След това лодката се обръща на другата страна и двете падат на палубата. Единият от ръскинитите си е отрязал почти целия пръст при сблъсъка. Вдигнал го е за оглед. Франки му казва да го откъсне и да продължава да работи, понеже без пръсти се живее, но не и ако плуваш във вода под налягане от много атмосфери, която смазва тялото ти като празна яйчена черупка. Монахът свива рамене и прави каквото му е наредено. Шок. Или смелост. Еди не е сигурна дали има разлика. Да си мъртъв е отлично болкоуспокояващо… Тя внезапно си спомня как, като съвсем малка, е чула една жена да казва: „Зигурно ликарство, ма’м, уверзявам зи, зпира ’ез брогледи веждизи ’гиж ’злизат в мурето с я’жна жирубга!“.

Години й е отнело да разгадае смисъла. Сега повтаря тези думи и Франки я зяпва.

— Сигурно лекарство, мадам, уверявам ви — спира тези проклети вещици, когато излизат в морето с яйчена черупка!

„Купара“, черупка. Метална черупка далеч под максималната допустима за нея дълбочина, готова да се строши. Точно тук му е мястото на този незнаен израз: безсмислен, идиотски и точен.

Един от ръскинитите се разсмива и го повтаря. Говори с Корнуолски акцент — както Еди предполага, онази жена от едно време е била от Дорсет — и Мокли също се обажда, имитирайки яйца и сплескани войници, и този вик се превръща в ритъм за работата им — противоотрова за екота наоколо. Франки кълне на Френски, че са се побъркали до един, но свързват компресора и помпите с тръбите, както тя иска, и те заработват. Французойката се взира в ключа, после почва да драска с тебешир по обшивката.

— Да, да, морска вода, добре, дотук, така става, да… студено, разбира се, много добре, по-добре! Да. Налягането е фактор, както и солта… Помпите ще трябва да работят здравата поначало…Студът вътре в кораба ще бъде… ще бъде студено Всички трябва да сложат топли дрехи. Нямаме време за това. След като стане, можем да стоплим вътрешността, да. Тогава ще бъде… bon. После… — И тя млъква, секундите тиктакат, бомбите гърмят, докато Еди не осъзнава, че Франки е изпаднала в цикъл и не я сръчква силно. — О, mordieux, какъв съм идиот има го и проблема с въздуха в капана… — мърмори Франки и започва да пробива дупка в стената на корпуса, и именно тогава един от моряците на Аманда Бейнс нахлува и започва да й крещи да спре.

Неподправеният ужас в гласа му е достатъчен да проникне през другите изрази на страх и ужас на кораба, така че още един моряк наднича през вратата. Той също започва да пищи.

— Идиот! — кресва му Франки Фосойо. — Аз съм професионалистка!

Двайсет секунди по-късно всичко е тръгнало право към ада, сякаш предишният ужас — дълбинни заряди, налягането на водата, разпадащ се кораб и зла участ — не са били достатъчно лошо нещо. Сега помощник-капитанът заплашва Франки с оръжие, а тя не спира да дълбае и моряците започват да крещят на шефа си да я простреля. Всеки момент цялото чудо ще прерасне в бунт, понеже моряците са тук вместо по местата си, не се върши жизненоважна работа, а и във всеки случаи „Купара“ реагира едва-едва, видимо е, че единият двигател не си върши работата и във въздуха отекват скърцането на разкъсващ се метал и бръмчене. Горе на повърхността враговете знаят, че са на ръба да убият плячката. Един от ръскинитите замърморва: