Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 194

Ник Харкауей

— Понеже имаме нова.

— Нова ли?

— Да.

— Как така? Откъде я взехме?

Франки се усмихва сияйно.

— Лед — казва тя, сякаш няма по-естествено нещо. — И водораслови фибри за гъвкавина, около четиринай-сет процента. В нехомогенна перлена формация. Около десет фута дебелина, струва ми се… да. Само малко по-слаба е от стоманата — тя се усмихва. — И, разбира се, разполагаме с големи резерви. Този кораб е превъзходен. Не бях премислила идеята; вместо да търсим да изключваме вариации в качеството, да приемем и усвоим реалността на несъвършенството. Много могъщ модел наистина!

„Купара“ в мрака и на хиляда фута дълбочина е призрак на муха, залепнал в лед вместо в кехлибар.

X

Дяволопращане на врага;

Брат Шеймъс;

Ах-нуу-хаха

— Сигурно съм полудяла — казва Поли Крадъл, докато колата завива по „Гилдхолт Стрийт“. За момент прозвучава досущ като брат си и Джо се засмива, но млъква рязко и се озърта да провери да не би това да я дразни.

— Не — отвръща тя с усмивка, — не спирай. Имаш хубав смях. Макар че ми се стори малко ръждясал.

Той отвръща на усмивката й:

— Нищо чудно и да е… — и го изпробва отново в поредица от кискания и подсмивания, слуша се сам и се чуди дали не звучи доста побъркано. Но Поли още се усмихва.

Джо посочва.

— Ето там. Ще трябва да извървим пеша останалото разстояние.

— Да, сър! — тя отдава игриво чест и по някаква причина това също го разсмива.

Сградата, към която се е насочил Джо, се издига от отсрещната страна на улицата — странно, многостилово парче стар английски градеж, увенчано със страховити викториански готически допълнения. Портите са огромни — обветрен черен дъб, петносан от въглищни огньове и после от петролни изпарения, единствените лъскави части по тях са грамадното бронзово чукче и дръжките, полирани до сияние и белота от постоянна употреба.

Джо Спорк не е идвал тук от месеци. Понякога сънува кошмари как завива зад ъгъла на сградата и се натъква на празна витрина с бяла табелка пред нея — там трябва да приберат мозъка му.

— Име? — казва през дебелото дърво Боб Фоулбъри, фактотум на „Хартикъл“ и съпруг на архивистката Сисъли.

— Спорк! — отвръща Джо, макар че мистър Фоулбъри го познава от над двайсет години.

— Влез и добре дошъл в дома на занаятите. Подчинявай се на правилата на „Хартикъл“ и уреди дружески всичките си дългове, преди да напуснеш сградата. Сред тези стени не се допускат храченето, плюенето, просенето, спекулациите, разпространяването на слухове, лихварството, дуелирането и хазартът — отсича мистър Фоулбъри решително, докато отваря вратата. — Добро утро, Джо.

— Нуждая се от малко помощ — казва майсторът и в гласа му има достатъчно напрежение, за да стане Боб Фоулбъри сериозен.

— Не си нарушил закона, нали?

— Пристави, Боб, и всякакви правителствени служители.

— Продажни мижитурки?

— На орди ме гонят.

— Дяволдаговземе! Червеят да ги изяде като трупове, Джо, и молците — като вълна, но правотата ти ще пребъде от поколение на поколение! Библията го казва и винаги съм смятал, че Господ има особен интерес към служители на закона и събирачи на данъци!