Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 191

Чуй ни, Господи, и и не издавай декрет за завършване на дните ни, преди да опростиш греховете. Няма място за смърт в изкуплението. Не ни въвеждай в горчивия гроб. Господи, имай милост…

Англичанката потреперва. Религията е най-добрият начин да се почувстваш обречен.

— Eh, bien — казва Франки Фосойо и пляска с ръце. — Са suffit. Стига толкова. Имаме работа.

Ръскинитите спират да пеят и се втренчват в нея с леко раздразнение. Франки на свой ред смята липсата им на подчинение за недостойна, затова сграбчва най-близкия за бузите и кресва в лицето му:

— Ставай! Чака. Ни. Работа!

Дали благодарение на това, че монасите приемат внезапната й поява като отговор на зловещата си молитва, или защото просто са хора, които търсят начин да отклонят мислите си от неизбежността на смърт чрез сплескване под налягане и от безконечните взривове на врага на повърхността, но скачат на крака и Мокли пита какво трябва да се направи.

— Това — Франки поставя ръка върху кодиращата машина. — Нагрява ли се?

— Да — отвръща Мокли.

— И как го изстудявате?

— Имаме ледарници. Мрежа на Посейдон.

— Прекрасно. За допълнително охлаждане разполагаме и с моя компресор. Отлично. Имаме ли също и с дърво? Не, чакайте. Водорасли. Запасени сме с водорасли за слона!

Ръскинитите изглеждат малко дръпнати. Проблемът съ. слона не ги радва особено. Наложило им се е да освободят за него част от изследователското пространство в предния трюм на „Купара“ и един от най-прибързаните е предложил sotto voce, че може би слонските пържолки биха били приятно раз. нообразние в менюто. Случайно го чу Пойното пиле и за малко да го удуши. Хората на Еди са леко ирационални по отношение на слона, понеже много негови роднини бяха ранени или убити по време на спасителната акция срещу Шем Шем Циен, и понеже без животното е имало голяма вероятност да висят на куки в двореца на Опиумния хан.

— Да — казва Мокли. — Имаме водорасли.

— Воп. Тогава трябва да… hacher… водораслите на дребни парченца и да направим каша. Да? После добавяме вода и много студено. Свръхстудено. След това изцвъркваме в тръбите. Навсякъде има тръби, да? Цврък-цврък. След това трябва да ги претоварим. Те ще се пръснат навътре, нали? Добре. Как са ви помпите? Няма значение, не са достатъчно мощни, трябва да ги подобря. Правете водорасли, каква е думата… шотландска е и е отвратителна, не е пастет, не е паста… а, да — пюре! Бързо направете пюре! А ти… — добавя тя, забелязала веднага любителя на слонско. — Маркучи! Ще ми трябват резервните ви маркучи!

— Какво правим? — пита Еди и хвърля сакото си на пода, за да седне на него, а Франки откъсва облицовката на първото от замразяващите устройства на Мокли.

— Правим нова подводница — отвръща Франки Фосойо, — преди старата да се строши… — особено силен рев разтърсва „Купара“. — Което ще е съвсем скоро. Тъй че… — тя махва към машината пред себе си. — Работим!

И така и правят. Пръстите на Еди почервеняват и ноктите й се чупят, докато ниже на ръка гайки и шайби върху болтове, грабва клещи и винтоверти, за да довърши задачата, предава инструментите на друг и започва наново. Сплайсни, намести, завърти, натегни, и през цялото това време корабът умира около тях с гърчове и стенания.