Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 190

Освен всичко това Еди очевидно полудява, понеже май й се счува хорова музика. Когато вратата се отваря, осъзнава, че не — някой наистина си пее, тихичко и странно и неясно, дълбоко в обшивката.

— Капитан Банистър?

Еди носи униформата и мустаците си, тъй като на теория може да я извикат да направи хитроумно изявление, ако излязат на повърхността и се предадат. А ето я и Франки Фосойо, с все същото мило, разсеяно изражение на лицето, да й обяснява, че „Купара“ може и да прекалява с дълбочината и като нищо ще имплодира.

Имплозия. Наистина много, много лоша дума. Еди смята, че откакто е тук, долу, най-лошите думи са били англосаксонски по произход и са се отнасяли до някои части на тялото. Но не. Нито един от непроизносимите сексуални термини, които е чувала, не достига по сила на лошотията безличното, премерено латинско „имплозия“.

— Смяташ ли, че ще продължат с тези… — Франки махва с ръка — …потопяеми заряди?

Разтърсващ удар кара кораба да се претърколи и Еди полита към стената. Французойката се държи за касата на вратата така че внезапно се озовават много близо.

— Сигурна съм, че ще продължат, да. Стига да имат заряди — кима Еди.

Корабът е силен. Дори забележителен. Но не чак толкова Многократният стрес се акумулира. Обшивките няма да издържат… — Франки се взира в пространството, сякаш може наистина да види фрактурите и напрежението.

Еди, която няма математически дар, при все това е склонна да се съгласи. Стенанията на „Купара“ са добили явно трескаво звучене — пронизващ, уморен звук, който е много по-зловещ от камбанния звън, който издаваше, когато преди известно време започнаха да се взривяват първите заряди.

— Е — казва Еди, — тогава вероятно ще умрем.

Франки Фосойо се взира в нея. След малко заявява:

— Това не е необходимо. Похабяване е. Има още много неща, които можем да сторим! Boff! — и вдига ръце, сякаш цялата тази драма е толкова типична за глупавите хора, с които се налага да се разправя. — Няма да го позволя. Съпроводи ме, Банистър, ако обичаш.

Еди я следва, тъй като алтернативата очевидно е да чака самичка неизбежното нахлуване на студена вода и последващата смърт.

Франки е гъвкава и целеустремена, а униформата на Еди оказва влияние на кораба на Аманда Бейнс, така че преминават гладко през хаоса от крещящи, уплашени мъже, които правят всичко по силите си да запазят хладнокръвие под напрежение. Освен това мястото, накъдето са се запътили, явно не е от онези, на които моряците горят от желание да отидат. Става дума за помещението, откъдето се разнася странното, притеснително пеене: декодиращата зала на „Купара“. Франки отваря вратата и влиза вътре.

Ръскинитите се молят. Кодиращата машина е изключена — в момента очевидно няма нужда от нея, — така че всички са коленичили на пода отпред, с лице един към друг, за да избегнат коленопоклонничеството пред машината, което определено не е онова, с което се занимават, и напяват като грегорианци. Напевът е монотонен и много тъжен. Сега, когато вече стои в едно и също помещение с тях, Еди разпознава напева като молитва зя умиращите.