Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 193

— В Твоите ръце, о, Господи, поверявам душата си, която ти си създал и подхранвал. Погледни ме милостиво, Господи, понеже съм съгрешил…

Еди го настъпва по крака.

След това настъпва миг на съвършена тишина. В първия момент капитан Банистър не може да разбере какво става, а после осъзнава, че поредната бомба е гръмнала право върху кораба им и налягането е пукнало лявото й тъпанче, а в другото се носят писъци. Болката е толкова ужасна, че тя я усеща само на моменти — малки ярки мигове, които подчертават всичко. Помежду им светът е сив и пурпурен, сякаш потъва в мрака, и агонията й е единствено осветление. Всичко се случва на отделни кадри.

Вижда как водата се покачва, блика изпод тях твърде бързо.

Помощник-капитанът размахва ръце и нарежда на всички да излязат от отсека.

Франки Фосойо не му обръща внимание.

Херметичната врата се затваря и ги запечатва вътре.

Водата се покачва, тъй че при все болката Еди ясно усеща течението. Но не може да се помръдне. Не й е останала сила.

През палубата усеща навсякъде наоколо да се случват лоши неща.

„Купара“ се олюлява, отскача от един взрив към друг и се клати като пияница в сбиване в бар. Друг взрив я изритва настрани и тя не се изправя повече. Започва да потъва. Еди го усеща по косъмчетата на опакото на врата си. „Купара“ потъва все по-надълбоко, върти се по спирала обратно на часовниковата стрелка — не просто се гмурка, а стремително пропада.

Скоро водата ще залее генераторите и след това край на играта…

Франки Фосойо щраква ключа, след това сграбчва ръката на Еди и я замъква върху една от пейките.

— Не трябва да стоиш във водата — казва тя. Доста глупаво притеснение на пръв поглед…

Пределната дълбочина на потапяне на „Купара“ е някъде около деветстотин фута. Никой не знае със сигурност. Пропадат бързо. Ще я достигнат съвсем скоро, ако вече не са я подминали.

Здравото ухо на Еди долавя пукане.

И след това нещо се променя. Нещо странно, но — може да познае по доволното изражение на французойката. То е очаквано и добро. Водата спира да се покачва. А след товя побелява. Замръзва на място.

„Купара“ потреперва, сякаш отхвърля голяма тежест, залюлява се и се уравновесява.

Долу в дълбокото — в твърде дълбокото — „Купара“ не се взривява. Тя увисва в мрака. След малко дълбочината спира да расте. Еди се взира в ледения блок на няколко фута под нея.

— Те си мислят, че сме мъртви — казва Франки.

— Защо?

— Защото изгубихме голяма част от обшивката, разбира се.

— Тогава защо не сме мъртви?