Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 189

— Това е изумително — отбелязва нов глас в ухото на Еди. — Но конструкцията е доста сбъркана.

Аманда Бейнс се обръща към Франки Фосойо. Франки се взира в циферблатите по много секретния мостик на „Купара“. Ръскинитът Мокли, който лично е построил голяма част от подводницата, вдигна съвсем леко едната си вежда.

— И как точно е сбъркана?

— Използвате неадекватно ресурсите. Този кораб може да бъде по-впечатляващ, отколкото е.

— Наистина ли? — пита равно Аманда Бейнс.

— О, да — отвръща Франки Фосойо.

— Колко мило от ваша страна да го споменете.

— Съвсем елементарен въпрос за човек с моя капацитет — продължава Франки спокойно.

— Така ли?

— Точно така. Конструкцията на плавателния ви съд е ино вативна, но не комплексна.

— О, прекрасно.

— Мога да ви начертая схеми.

Аманда Бейнс се отпуска леко и, при все яда си, погледна виновно към Мокли.

— Схеми ли?

— Разбира се. Имате ли хартия? Уравненията са доста интресни, но практическото приложение не е сложно.

— Би било много любезно от ваша страна — намесва се Мокли, — изучавали ли сте подобен тип системи и преди?

— Non. Уникална е, нали? Но е много хитра. Индивидът, който я е сътворил, притежава значителен ум. С удоволствие ще подобря делото му!

Мокли се прегърбва леко, после си налага изражение на подигравателна кротост. На лицето на Аманда Бейнс се възцарява кисела гримаса.

— Предполагам, че знаете и какво яде слонът.

— Hein. Разбира се. Разнообразна зеленчукова диета. Корени и листа, кора… ах. Забелязвам проблема. Ще импровизираме. Водорасли, да, както и други треви. Ще приготвя списък. Ще е най-добре да не му се позволява да плува.

— Те плуват ли?

— Извънредно добре. И, разбира се, хоботът функционира като същински шнорхел, а? Но ще е мното трудно да го качим обратно на борда.

— Ще го имам предвид отсега нататък.

От капитанската кабина се разнася шум като от акордеон, който пльосва в оризов пудинг. Франки Фосойо свива рамене» при което тесните й ключици се вдигат почти до ушите.

— Слоновете са като хората — казва тя без особена симпатия. — Не всички са добри мореплаватели.

Шест дни по-късно „Купара“ е на петстотин фута под вода продължава да се спуска, а Еди Банистър слуша как скачените отсеци на подводницата стенат и джафкат. Вярното куче се мъчи. Далеч е от дружески води, там, където Kriegsmarine и Nippon Kaigun са твърде многобройни, а студът и налягането са прекомерно големи. Вражески кораби са забелязали „Купара“ — известени от отмъстителния хан или просто поставени на пътя й от злата съдба — и сега претърсват морето и подслушват за тихия й двигател, и изливат експлозиви в потайните дълбини. На всеки няколко секунди кабината се разтърсва и плочите на стените вият и пищят, а „Купара“ получава ритници и удари и глухият тътен на поредния дълбинен заряд я мята насам-натам. Никое куче не е редно да страда така. Всъщност и никое куче не би могло да издържи толкова дълго. „Купара“ е в опасност тук, в дълбокото.