Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 189
Ник Харкауей
— Това е изумително — отбелязва нов глас в ухото на Еди. — Но конструкцията е доста сбъркана.
Аманда Бейнс се обръща към Франки Фосойо. Франки се взира в циферблатите по много секретния мостик на „Купара“. Ръскинитът Мокли, който лично е построил голяма част от подводницата, вдигна съвсем леко едната си вежда.
— И как точно е сбъркана?
— Използвате неадекватно ресурсите. Този кораб може да бъде по-впечатляващ, отколкото е.
— Наистина ли? — пита равно Аманда Бейнс.
— О, да — отвръща Франки Фосойо.
— Колко мило от ваша страна да го споменете.
— Съвсем елементарен въпрос за човек с моя капацитет — продължава Франки спокойно.
— Така ли?
— Точно така. Конструкцията на плавателния ви съд е ино вативна, но не комплексна.
— О, прекрасно.
— Мога да ви начертая схеми.
Аманда Бейнс се отпуска леко и, при все яда си, погледна виновно към Мокли.
— Схеми ли?
— Разбира се. Имате ли хартия? Уравненията са доста интресни, но практическото приложение не е сложно.
— Би било много любезно от ваша страна — намесва се Мокли, — изучавали ли сте подобен тип системи и преди?
— Non. Уникална е, нали? Но е много хитра. Индивидът, който я е сътворил, притежава значителен ум. С удоволствие ще подобря делото му!
Мокли се прегърбва леко, после си налага изражение на подигравателна кротост. На лицето на Аманда Бейнс се възцарява кисела гримаса.
— Предполагам, че знаете и какво яде слонът.
— Hein. Разбира се. Разнообразна зеленчукова диета. Корени и листа, кора… ах. Забелязвам проблема. Ще импровизираме. Водорасли, да, както и други треви. Ще приготвя списък. Ще е най-добре да не му се позволява да плува.
— Те плуват ли?
— Извънредно добре. И, разбира се, хоботът функционира като същински шнорхел, а? Но ще е мното трудно да го качим обратно на борда.
— Ще го имам предвид отсега нататък.
От капитанската кабина се разнася шум като от акордеон, който пльосва в оризов пудинг. Франки Фосойо свива рамене» при което тесните й ключици се вдигат почти до ушите.
— Слоновете са като хората — казва тя без особена симпатия. — Не всички са добри мореплаватели.
Шест дни по-късно „Купара“ е на петстотин фута под вода продължава да се спуска, а Еди Банистър слуша как скачените отсеци на подводницата стенат и джафкат. Вярното куче се мъчи. Далеч е от дружески води, там, където