Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 19

А миналото е тук, уловено на завоя на Темза и в безкрайния шепот на зъбчатки и маховици, усърдното шушукане на добре смазани механични устройства. Ако Джо извади късмет — или когато успее да си уговори среща във връзка с графика на приливите и радиоточката, която държи опряна на крайречната стена, мъглата ще придойде и вълните ще ближат зида, а някой скръбен шлеп ще скърца по реката или дори ще ревне със сирена в гъстите валма, и докато цялата сграда се изплъзва от примката на времето, клиентът му ще се хвърли с главата напред в магията на момента и ще купи предмета, за който е дошъл, макар че — неизбежно — всички идват с очакването да вземат желаното на половината от съобщената им цена. За да остане верен на себе си, понякога се налага Джо да отказва много сериозни оферти. В такива случаи се шегува, че ако някой от двама им притежава другия, то почти сигурно юздите на човека държи работилницата, с все търпеливия призрак на дядо му и неспокойния, буен дух на баща му.

Джо навива часовниците. Ключовете са подредени на малка количка — ако са връзка на халка, тя би дрънчала и ще издраска кутиите, в торбичка ще се налага всеки път да рови в нея в търсене на правилния ключ. Той бута количката и се старае да потисне чувството, че е болничен санитар, който кара мъртвец към моргата.

Дзън-дрън, много съжалявам, времето му дойде.

През последната година Джо започна да си пуска „Радио 4“ на Би Би Си, докато навива часовниците. Тихото бърборене на новините и артистичните пререкания в ефир осигуряват приятен фон, а от време на време четат и прогноза за нивото на реката — успокоителната литания на места, където няма да му се налага да ходи. Флемиш Кап, седем, покачва на девет. Наскоро „Радио 4“ малко го подвежда, понеже в момента новините са доста напрегнати. Заедно с разнообразните климатични проблеми точно сега светът преминава през криза, очевидно наречена „петролен пик“ — момент, след който петролът става още по-труден за придобиване и поради това по-скъп, и в крайна сметка ще изчезне — и като последица на последната среща на онова там някакво си Ге отношенията се обтягат. Джо се надява, че напрежението не е от такъв тип, който предсказва бомбардировки. Не смята за особено отпускащи гневните южноамерикански дипломати, изпълнените със съжаление ирландски авиационни шефове и твърде самоуверените канадски петролни магнати, така че днес радиото мълчи на полицата си.

Пък и бездруго това е най-важното нещо, което прави той с времето си. То е малък, измерим успех в лицето на намаляващите продажби и празното двойно легло, и набора умения, които са били на върха на модата преди сто години, но сега му се струват безполезни и дори жалки. През последните шест месеца Джо всеки следобед води неравна битка със себе си — да не преобърне количката с многото й ключове и да не ги пръсне из цялата стая. Добрата му страна печели само заради представата как ги събира един по един, преизпълнен с разкаяние пълзи на колене, ремонтира надрасканите кутии на часовниците и шепне извинения на призрака на дядо си — и по особени и по-различни причини и на баща си, — а това не му е по силите да понесе.