Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 20
Ник Харкауей
Звънчето запява над вратата и той вдига очи.
Силуетът на прага е висок. Видимо е, понеже темето му не е особено далеч от горната дъска. Ярката дневна светлина отвън го откроява, но дори и при това положение явно носи черно. Има дълги ръце и крака и е облечен в странна, обемиста дреха, която напомня рокля или роба.
Джо се чуди дали посетителят има лоши белези. Не може да отгатне. Над главата си непознатият е заметнал парче черен воал или може би платно и лицето му е на практика невидимо. Платът не е прихванат с нищо — свободно пада по раменете на посетителя така, че отгоре извивката е гладка. Изпъкналостта на носа едва се различава. Като изключим нея, главата е безлична и лишена от черти като яйце.
С нелепостта си последната мисъл пробужда у Джо вина и го изтласква на крака. Очевидно е, че щом бомбаджията самоубиец е невероятна версия, то изводът е, че същото се отнася и за другите две.
— Здравейте — казва Джо. — С какво мога да съм ви полезен?
— С нищо за момента, благодаря.
Гласът е басов и хриплив, но приглушен. Звучи като запис, изпълняван през стар грамофон с дървена тръба — Джо има такива отзад. Металните фунии са силни, те карат всичко да отеква с ехо като на старовремско радио. Дървените са по-заоблени и с мек звук. Джо автоматично се навежда да се вслуша и след това се дръпва, когато празното платнено лице го следва, покланя се сякаш да го целуне отстрани и се приближава твърде много и твърде бързо.
— Може ли да разгледам?
— О, да, разбира се. Обиколете. Уведомете ме, ако искате да ви сваля нещо конкретно. Разполагам с наистина отлични грамофони с много специални фунии. И с наистина хубав джобен часовник. Много се гордея с реставрацията му. Прекрасен уред! — Джо позволява на тона си да допусне, че ако някой е дошъл да разгледа, непременно би следвало да завърши посещението си с парад на по-дребните предмети, които е възможно да не са привлекли вниманието му поначало.
Заметнатата със саван глава се свежда надолу, веднъж, и след това по-дълбоко втори път, като чапла.
— Простете, че питам — казва Джо, когато посетителят му не се подмества, — но никога не съм виждал човек, облечен като вас.
— Аз съм поел на пътуване на душата — отвръща събеседникът му без злост. — Одеждите ми напомнят, че лицето на Господ е извърнато встрани от нас. От света. Така се носят членовете на Ордена на Джон Твореца, които се наричат ръскинити… изчаква да види дали това ще предизвика реакция.
