Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 21
Ник Харкауей
Тъй като Джо не знае каква би била приемлива, не си позволява такава. Наместо това, за да завърши разговора, казва:
— Благодаря ви.
Мъжът отстъпва със странно, гъвкаво олюляване.
Джо отправя изпълнен със съмнение поглед след странното, отсъстващо лице и се връща към работата си.
Посетителят се насочва към редица музикални кутии. Една от тях свири нещо леко и весело и той я поглежда така, все едно птица се чуди дали има ядене пред себе си. Миг по-късно се обажда отново.
— Мистър Спорк?
— Да, с какво да съм ви полезен?
— Търся нещо конкретно. Надявам се да ми помогнете.
— Ще сторя всичко по силите си.
— Вярвам, че скоро сте се занимавали с книга, от която се интересувам. Много необичайна книга.
— Ох, леле. Опасявам се, че не мога да ви помогна в тази област. Музика — да. Книги — не… — Джо усеща същинско боцкаме по гърба си. Обръща се и вижда силуетът да се изправя и гладко да се обръща встрани.
— Вярвам, че ще можете. Книгата на Хакота търся, мистър Спорк.
Казано с многозначителен тон.
Джо се колебае. От една страна, никога не е чувал и думица за тази Книга на хакота (хъ-ко-та). Също като плащаницата, която е надянал гостът му, думата има религиозен привкус, а той полага специално внимание да не се занимава с религиозни предмети, независимо дали са църковни часовници или хитроумни плачещи икони с вътрешни резервоари и помпи с часовников механизъм. Почти винаги се оказват откраднати отнякъде, а следователно вървят допълнително утежнени с проблеми. От друга страна, наскоро е бил в контакт с предмет с разнообразни необичайни качества, който е напълно възможно да отговори и на такова outre название; предмет, който му е бил донесен от умерено нечестив индивид, подвизаваш се под името Уилям „Били“ Френд.
Сред гореспоменатите необичайни качества изпъква едно: Дебелак и слабак цъфват в работилницата и неловко и неубедително лъжат как биха искали да купят цялата колекция на дядо Спорк, а всъщност онова, което търсят (според предателските пръсти на Титуисъл), е свързано с тази същата „много необичайна книга“.
— Ужасно съжалявам, но никак не ви разбирам! — отвръща Джо бодро. — Продавам и поправям часовникови механизми. Предимно джаджи — вещи, които правят „звън“ и тъй нататък. Пианоли и автомати. Сред тях като правило няма книги.
— Съществуват текстове, чиято важност не се изяснява веднага на непосветените. Опасни томове.
— Сигурен съм, че има такива.
— Няма нужда от снизхождение — Главата на ръскинита се върти като отвинтена, а плащаницата се събира на гънки по раменете му. Джо се чуди дали ще се завърти от край до край, като на бухал. — Имам предвид, че изпускането на знания пред по-широката общественост невъзвратимо променя естеството на живота ни. По-простичко казано, мистър Спорк, Книгата и всичките й принадлежности са от голямо значение за мен лично. Много бих желал да си ги възвърна.
