Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 18

Камърбанд затваря тефтерчето и поглежда партньора си.

— Почти сигурен съм — мърмори Титуисъл, — че може да се стигне до някакво споразумение за пълната колекция.

— Толкова се радвам! Вашият добър късмет, разбира се, е в това, че съм започнал да сглобявам всичко. Моят — че вече имам подходящ клиент, на когото да го продам…

— Силно предпочитаме да избегнем събития от рода на търгове.

„Изобщо не ви пука. Това е поредният изпит. Защо всички ме проверяват? Нямам нищо, което да ви интересува. Само дето явно имам.“

Матю буйства в ума на Джо, коментира и съветва:

Не продавай. Още не. Ако го направиш лесно, ще прозрат номера ти.

„Какъв номер?“

Какъвто всъщност ще извъртиш.

„Значи да не продавам, а?“

Очевидно не.

Прикрий. Спотайвай. Крий. Мами.

Ден на призраци, повечето — нежелани и неканени.

— Тогава ще очаквам предварителната ви оферта да бъде наистина поразителна. Не че и бездруго няма да бъде такава! А ако сте така любезни да ме извините, господа, имам друга среща с клиент — по съвсем различен въпрос, уверявам ви, — в десет и половина и наистина трябва да тръгвам. Какво ще кажете да се видим по същото време в понеделник?

Следва дълга пауза. „Исусе — мисли си Джо, — те наистина ли ще ми се нахвърлят на момента?“

— Идеално — отсича Титуисъл накрая. Бърка в джоба си и вади защипана между два тънки пръста снежнобяла визитна картичка. — Обадете се, ако срещнете проблеми — музеят има извънредно много приятели. Можем да ви помогнем по найразлични начини.

„Да, сигурен съм, че можете.“

Джо ги гледа как се отдалечават по улицата. И двамата не поглеждат назад. Не спира кола, която да ги вземе. Гостите му изглеждат напълно потънали в разговор и все пак той се чувства наблюдаван — шпиониран.

„Добре. Значи съм много отегчителен, така ли? Правя отегчителни неща. Живея отегчителен живот и никой не може да твърди обратното. Занимавам се с антики и джунджурии и не изненадвам с нищо. Отскоро съм ерген и не след дълго завинаги напускам демографската група 25–34. Харесвам кифли охлюви с канела, каквито в днешно време не се правят, и се влюбвам в случайни, гневливи жени, които не ме смятат за забавен.

Навивам часовници като Дейниъл.

И няма да се превърна в Матю.“

* * *

— Били, Джо се обажда. Звънни ми, моля те. Трябва да поговорим!

Джо въздиша, плувнал в нужда от някакъв вид утеха и наясно, че няма познат, от когото с лекота да си изпроси прегръдка, а после се връща на работа.

* * *

Джо навива часовниците всеки ден следобед. За разлика от присъщата на повечето му колеги в занаята практика не ги наглася на различно време, така че винаги по някой да звъни. Клиентите го навестяват по уговорка или с препоръка. В днешно време, когато всичко е изучено и таксономизирано, „Спорк и Ко“ се води „целеви бизнес“. Когато го посетят, клиентите му — поне в по-голямата си част — вече знаят какво искат и е слабо вероятно да ги успокои или да сгрее сърцата им покупката на нещо друго само защото то вика „звън“, докато със собственика си пийват кротко чай с мармаладен тарт. Посетителите му търсят великолепие и автентичност — и майсторска направа. Тъй да се каже, купуват си ръкостискане с миналото.