Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 185
Ник Харкауей
Противникът се взима в ръце и тръгва към нея. Еди рязко забива пета, завърта по този начин колесницата си и оставя тежкия сандък да я върти като дете на селска люлка. Хайде сега будо! Десният й крак улучва мъжа в семейните скъпоценности и той пада като торба с картофи. Дявол го взел, имал си бил дружка в коридора, на няколко крачки от него, и този нож наистина изглежда ужасно остър, чак си е същински меч. Обучението при мисис Секуни включва и подробно идентифициране на оръжия — това тук е копелдашка кръстоска, разбира се, не е уакизаши или ятаган, или дори ханджар, ами смеска между мачете и кинжал. Дявол го взел, че е голям. Поразително голям.
Мъжът вдига оръжието си и надава рев.
Еди се дръпва от пътя му, като зарязва скъпоценния сандък и се налага да се приведе много бързо, когато Големия пич се втурва в атака много по-бързо, отколкото е очаквала. Такъв й бил късметът — той има и ум, и умения да върти ножа. Ами че това не е позволено, нали?
Първа точка: не умирай. Еди се стрелва наляво, а той замахва на другата страна и не я улучва.
Еди за момент се чуди дали този тип няма да се вслуша в дискусия за относителните достойнства на азиатския деспотизъм срщу плановата икономика и диктатурата на пролетариата, кулминиращи в предложение да си смени господаря, но заключам че
Противникът отново напада. Еди тръгва напред, вместо да отстъпи, и извършва кардиналната грешка да предвиди атаката и да подеме хватката, преди онзи отсреща да й е се е разкрил За щастие, той не забелязва или не знае какво подсказва движението й. Дланите на Еди се плъзват по неговите, бедрата й влизат между него и меча.
Един гигант по-малко.
Не го гледай много отблизо. Не мисли особено за случилото се. Вземи си сандъка и търси добрите.
Еди сърфира надолу по коридора, покачена на сандъка, изплашена до припадък и притеснена от онова, което е сторила, и същевременно обожаваща всяка бясна секуда.
В тройната зала радостта й свършва.
* * *
— Е, капитан Банистър, мили Боже! Изглежда, има някаква трагично неразбирателство. Хората ви горят от желание да ви освободят от една или друга тъмница — не успях да ги убедя, че сте почетен гост. И междувременно войниците ми си умират от желание да ме защитят от всякакво насилие, а някоя нещастна душа е подпалила прекрасния ми дворец! Какво, капитан Банистър, има в този дървен сандък?