Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 186

— Подарък от майка ви, хане — отвръща Еди с гласа на Джеймс Банистър, пипа се по лицето, за да провери мустака, макар че един Господ знае какво значение има сега… да. Все още е момче. — Очевидно иска да го занеса на краля. Кажете ми, този дворец ли е пълен с бандити, или просто някой от хората ви току-що се опита да ми отсече главата? — Тя влага допълнителна горчивина в „отсече“. — Много лошо възпитание, хане, понеже нали съм посланик и прочие…

Дворцовата стража на Шем Шем Циен не е въоръжена в напълно модерен стил — Опиумният хан харесва усещането за античност или пък не иска да повери на момчетата си сериозни автоматични оръжия, — но има няколко пистолета, както и арбалет, способен да те убие също така успешно като куршум — и дори по-успешно, ако си се прикрил зад нещо. На тренировките Еди е виждала стрела от арбалет да минава през метална плоча. В помещението има към двеста от хората на хана, всички струпани около господаря си. Срещу тях са се изправили трийсетина войници от „Купара“, водени от Пойното пиле и Флагщока — много целеустремени и напълно обречени. Няма и следа от Франки или Шашавата Кейти, което, да се молим на Бога, следва да значи, че са вече на борда и мисията е, кажиречи, завършена. А сега… важното е тук да не погинат всички. В патова ситуация са, но не от добрия вид.

Опиумният Хан оглежда положението и, изглежда, се кани да заговори. После поглежда към Еди и за първи път тя вижда истината за него. Триумфалният злодей от висшето общество изчезва, веселата бандитска усмивка се стапя и на мястото й застава тварта, която е заключила семейството си в ковчег и го е изпепелила. Все едно да видиш змия да изпълзява от трупа на вълк. Нова експлозия разтърсва залата, този път по-близка.

— Тази история вече не ме интересува — казва Шем Шем Циен равно. — Убийте ги всички. Угасете огъня. Искам главите имразбира се.

Войниците на Опиумния хан тръгват напред като един и Момчетата на Еди ги пресрещат. В ход е утвърдена от векове традиция на синовете на английския Север — когато всичко е загубено, тръгни в атака, за да оставиш на врага си поне белези. Войниците съумяват да превърнат зрелището в съцщнска битка — колкото и невъзможно да изглежда, — но когато Щем Шем Циен изважда меча си и се присъединява към схватката, Еди научава що е то клане.

Ханът е съвършен. Англичанката е почти сигурна, че се дължи на краката му. Те го носят където иска да отиде и където най-малко желаеш да бъде. Той идва откъм лошата ти страна, откъм ранения крак, откъм насиненото око. Той е жилав и силен, но са смъртоносни не ръцете и раменете му, които въртят тясното острие на оръжието, а бедрата и хълбоците му. Щем Шем Циен се движи през битката като совалка на стан и тъче нишките на човешката смърт. Еди откровено се чуди дали дори семейство Секуни могат да са толкова грациозни.