Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 184
Ник Харкауей
Нов колосален тътен разтърсва двореца. Една арка пада нарани, грамадни парчета каменни плочи се ронят и пукат от горещината. Пращят, а въздушни мехурчета ги разпарят изотвътре. Еди ръмжи отровно — една искра я е парнала по рамото под сакото — и се съсредоточава върху задачата си. Този трясък изобщо не е главният фойерверк, а само ордьовърът, плюс кой знае колко ли ужасни неща се крият в пещерата на Фосойо или какво ще стане, когато тя се взриви или продъни, или срути Франки явно смяташе — между подскоците на рамото на Еди, че процесът следва да се гледа от голямо разстояние или да не си му свидетел… А с това темпо дворецът ще се взриви много преди Еди да се измъкне и това абсолютно не е предвидено в плана за днес. Не трябва да има жертви, така че й трябва вдъхновение… Охо!
Еди сграбчва връвчицата и запъва крака на опакото на сандъка, като оставя тежестта му да я вози, а от време на време сритва пода, колкото за управление и да придава скорост. Бягство с лагерна количка, хич не е зле. Тя подсмръква. Разнася се странна миризма, лютива и селскостопанска. Съдържанието на касетката явно е подплатено с речна кал…
Ами да, наистина, понеже има още доста път, ето я, започва и лошата част — мъртъвци, горящи, на купчини. Момчетата от „Купара“ са се постарали, може да са били и Пойното пиле и момците му. Стомахът на Еди се обръща от сладката, апетитна миризма, след това се бунтува, щом мислите й го догонват с обяснението за нея. За малко да повърне. Вижда лица на приятели (макар и, слава на Бога, да не са й добре познати), има и врагове (е, сега са благословено неутрални), но всички са мъже, а не кебапи, все едно какво си мисли носът й. Тя подритва здравата, за да накара сандъка-количка да заобиколи клането, не забавяй, не спирай за нищо на света.
Ах! Отлично решение: ето и един жив, въоръжено е копелето, и замахва със сабята си, и скърца злобно със зъби.
