Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 183

Еди никога не би изоставила приятел — независимо че старата белокоса гарга беше провалила тази операция от начало до край с едно добре преценено безумие (Газова експлозия си приготвила, а, стара чанто? Ти напълно си откачила!), а и плюс това вътре можеше да има нещо полезно за добрия край Джордж. Това беше лична уговорка между жени с тежест и, дявол да го вземе, ако този сандък бъдеше повреден и най-малко, ако дори прашинка пепел падне върху него!

Еди, разбира се, обясни подробно на Шашавата Кейти какво мисли за нея, докато се олюляваше през коридорите, понесла тази проклета квичаща французойка на гърба си, и през цялото време симпатизираше на крадците от харема; и защо, да му се не види, тичаше с този кокалест гений, без акъл, колкото Господ е дал на таралеж, когато можеше да се измъква през задната врата с На Вашите Услуги и няколко нейни близки приятелки за далеч по-приятно приключение?

Момичета, които копнеят да служат на страната си… Олеле, каква каша. Макар че почти си струваше гледката как дузина монаси зарязват работата си и отпрашват към хълмовете само с каквото могат да носят плюс свещения компресор на Еди — каквото и да беше това, — натоварен в количка.

В стаята си Еди връчи вбесената Франки на Пойното пиле и му каза да я заведе до реката, да доведе помощ, сега, веднага, да сигнализира на „Купара “ и да се махаме, че се е невидяло! Нека дойдат специалните войски и хич да не ти пука кой го е узнал!

След това се юрна в коридора, потърси напътствия и дяволски бързо, надушила дим, и бързо запресмята колко кила газ и при какво налягане на квадратен инч с каква мощност се взривяват. Горе-долу по това време избухна първата експлозия, целият дворец се залюля и сякаш се гмурна като кораб в бурно море, а после тя си стъпи отново на краката и пожарът вече се разгаряше и цели участъци от двореца изглеждаха притеснително диагонални там, където трябваше да са перпендикулярни.

Шашавата Кейти я прегърна и уви пурпурния пояс от трътката си около рамото на Еди, което по някаква причина явно имаше особено значение, пак я прегърна и викна:

— Жени с тежест! — което беше много мило, само дето Еди имаше силно желание да я набие с колан.

Та ето я значи, вече на връщане, помъкнала със себе си сандъка — и дявол да го вземе, тежък е, каквото и да има в него, а вътре определено потропва нещо, достатъчно голямо да преобърне цялото чудо. Няма време за оплакване обаче — Еди трябва да стигне до лодката, а ще се тревожи после. Макар че си няма представа как ще обяснява на капитана и екипажа настоящото положение и защо са толкова далеч от прикрита операция. колкото изобщо е възможно.

Да му се не види.

Горящ гоблен пада от стената и се опитва да я препъне. Ха! Не улучи… Но, опа, това беше на косъм от крехкия сандък и, да, реещата се пепел протяга спектрални пръсти. Еди дръпва товара си напред и този път нещото или нещата в нея съдействат — оттласкват се от вътрешната стена. Дървото се огъва, да му се не види, и пука и пращи. Ето още един проблем — дръпнеш ли прекалено силно и очевидно сандъкът ще се строши, ще пръсне съдържанието си по димящия под и тогава какво ще стане? На дъртомайчето ми гащите ш 'са веят, както би казал Пойното пиле. Еди оставя сандъка да търкаля колелца пред нея на въжето си и се улавя идиотски да се възхищава на собствения си бицепс на грубата светлина на огъня.