Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 187
Ник Харкауей
Тръгва срещу хана, когато той посича мъж, чието име момичето е забравило — един от моряците на Аманда Бейнс, — и дори тежестта на трупа допълва инерцията и ритъма му. Той отстъпва на една страна и пред нападението на друг войник прибира китки, след което завърта острието си в хватка, която Еди винаги е приемала за чисто пъчене на фехтовчика. Острието се плъзва в идеален кръг около шията на противника на хана, чието тяло се усуква, сякаш се опитва да последва дръжката с устни, и от огромната рана бликва кръв.
Еди гледа Шем Шем Циен и знае, че не може да го победи или дори да го надживее, освен ако Господ не осигури чудо. Но въпреки това тръгва в атака. Полезрението й се стеснява до Опиумния хан и само до него, а той я забелязва и — за нейна ярост — почти не отчита намерението й. Вади пистолет от колана си и стреля с лява ръка, сякаш да я отпъди, и от смърт я спасява само широкият гръб на Флагщока.
Войникът се взира в нея с похотлива усмивка. Тихичко казва.
— Ей, контесо… Гуйлем срам!
След това рухва в обятията на капитанката си и тя вижда дупката на гърба му.
Шем Шем Циен се усмихва и Еди долавя задоволството му. Чува го в главата си.
Еди осъзнава, че е загубила. Франки несъмнено ще се измъкне. Мисията ще бъде изпълнена. Но Еди Банистър я очаква смъртта на тайния агент в далечна страна и никой никога няма да узнае какво е станало с нея. Чуди се дали Абел Джасмин ще заплаче. Или Клариса Фоксглоув. Чуди се колко ли от момичетата на войниците й ще ридаят в парцаливи възглавници у дома и дали ще винят капитан Джеймс Банистър лично или ще ругаят злото на войната. Вдига ръце в най-предпазливата си защитна стойка и се приготвя да умре.
За нейна изненада Шем Шем Циен вдига ръка за поздрав. Изглежда почти човек. Сетне, миг по-късно, тя забелязва задоволството в очите му, предизвикано от решителността й. Не емпатия. Засищане на апетита.
Той се насочва към нея, ботушите му едва докосват плочите по пода. Еди се чувства тромава и малка, донаглася стойката си. Ханът продължава да се усмихва.
Спасението идва от неочакван източник. С остро изпукване и шум като свирка на тромбон измъченият сандък на Еди се отваря и отвътре се втурва малък, гневен сив обект, облечен в орнаментирани метални плочи. Втренчил е очи в пурпурния й пояс и се намърдва решително между нея и враговете й. След това вдига глава и отново се чува тръбният зов — пронизителна, висока нота, изумително силна и разтръсваща. Получава и отговор някъде отблизо — басов бучащ ловен рог или може би брасбенд с туба с размер на къща.
Еди не успява да разпознае сивия предмет, докато Портата на унижението не избухва навътре и през процепа не нахлуват в бесен бяг масивни, мускулести туловища, с тях се носи мирис на пот и тор, и подправки, а Шем Шем Циен отскача далеч от мечът му полита във въздуха и се превърта в циганско колело в гневен полет на отрицанието. Капитан Банистър зяпа недоумяващо, после надава радостен победен вик.
