Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 182
Ник Харкауей
— Капитан Банистър.
Франки Фосойо внезапно се усмихва. Досущ като английското лято е — рядка, пищна благословия, която озарява с топлина.
— Разбира се — капитане! — казва тя игриво. Обхожда тялото на Еди с поглед и се ухилва още по-похотливо.
Капитан Банистър успява да се изчерви.
— Наистина ни е време да тръгваме.
— Non. Не мога да избягам. Трябва да си довърша изобретението. Върни се някой друг път. Или може би след това няма да има нужда. Hein?
Шашавата Кейти изпухтява.
— Франки, не. В никакъв случай. Тя не може да се върне, нито да изчака, цялата работа трябва да стане тази нощ. Времето е от значение.
Франки Фосойо маха с ръка.
— Само си помисли… колко много може да се подобри човешката участ в свят, където истината е всеобхватна? Един процент? Пет? Колко позитивна промяна е нужна, за да се мине повратната точка и да се постигне спонтанното образуване на утопия? — Французойката засиява. След това усмивката й угасва. — Ох. Въпреки че прекомерно количество истина може да създаде проблеми на физическо ниво. И човек определено не би искал да породи определяща каскада… — Тя започва трескаво да пише.
Вдовстващата ханун размахва кокалестите си ръце във въздуха.
— Франки! Капитан Банистър! Трябва да тръгваме веднага.
— Не мога, работя…
— Сега! Трябва да стане сега!
— Можем да изчакаме евентуално няколко часа — предполага Еди, все още загледана в оцапаната буза на Франки Фосойо.
— Не, не можете. Започна се.
Това е вярно, но Еди долавя в гласа на Шашавата Кейти и намек за още нещо и отлепя поглед от развеселената Франки фосойо, за да погледне към водачката си.
— Какво се е започнало?
Шашавата Кейти свива рамене — нежен, извинителен жест на стара дама — и тръгва да се обръща.
— Моят план.
— Вашият план.
— Диверсията ми.
— Каква диверсия?
— Измислила съм диверсия в най-добрите военни традиции, така че да можеш да изпълниш мисията си.
— Каква диверсия?
— Газовите кранове в кухнята — отвръща Шашавата Кейти. — Уредих да се запалят… — Тя грейва.
Някъде от едната им страна един от ръскинитите издава ужасено хриптене. Брат Денис е и я гледа със зяпнала уста. Промълвя ужасен:
— Но този дворец е построен над естествено газово находище. Цялата цитадела… Ще взривите целия замък като бомба!
— Да — отвръща Шашавата Кейти. — Много добре ще отвлече вниманието.
И просто с едно щракване на пръстите денят на Еди Банистър става наистина отвратителен.
* * *
Все още ругаейки с думи, годни да вкиснат уиски, Еди Банистър търчи през горящия дворец с дървена кутия на колела.
„Съкровището ми!“, беше казала проклетата старица, след Като Еди й се разкрещя и хвана Франки Фосойо в пожарникарска хватка, за да прекрати спора по бягството. — Последните от всички от Мансура и няма други! В целия свят няма повече доблест и по-прекрасно нещо. Сандъкът е в западната стая в покоите ми — за Бога, занесете го на Джордж в Лондон! Тук и други, но са стари и не могат да пътуват с вас. Тук ще бъде техният гроб, по един или друг начин. Но този… обещай ми!
