Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 179

Насред хаоса властва дребна женица с копа черна коса, щръкнала от главата, и облечена в евтина дамска блуза, виждала и по-добри времена. Носи кожена престилка и чифт панталони, които по едно или друго време са играли ролята на плътна завеса или фонова тапицерия. Дори на такова разстояние Еди чува, че жената се оплаква; остър, ритмичен напев, който шедро би могъл да бъде наречен „обсъждане“. Предметът на недоволството й е едър ръскинит, надянал стреснато изражение и ковашки ръкавици.

— Дали ще… Ти си идиот! Да, Денис, такъв си. Виж! Развалил си вълната и сега ще трябва да повторим всичко… Non! Non, апаратът е свършен. Ще пребъде… о, да! Ще пребъде, защото казвам, че ще пребъде! Конструктивните и деструктивни*е интерферентни мотиви се погасяват от… ох, nom de Deiu! Та то не е пуснато! Защо не е… Виж! Изобщо даде ли си труда да задействаш вторичните намотки? Mais non, не си…

— О, Боже — мърмори Шашавата Кейти, — надявам се да не сме дошли в лош момент.

Тъмнокосата жена — сама се подстригва, досеща се Еди по странния, неравен бретон и любопитното скъсяване до почти нула номер от едната страна — вдига високо ръце. Заявява:

— Трябва да започнем отново! Изцяло! От самото начало. Незабавно! Къде е компресорът?

Обръща се и нещо издава звънтене, а след това и тихо гъргорене, когато пада в реката.

— Connerie de chien de merde! Това какво беше? Моля се на небесата да не е бил компресорът ми!

— Всичко е наред — отвръща спокойно едрият монах. — Беше чайникът.

Успокоението явно не свършва работа. Жената измъква иззад ухото си парче тебешир и започва да драска по земята. След това вади от джоба си друго парче и за да спести време, пише и с втората си ръка.

— Бива я и с двете — прошепва Шашавата Кейти, — може да прави различни неща с двете ръце, освен когато мисли много усилено. Казва, че било добре за мозъка. Казах й да яде повече риба, но очевидно това не е достатъчно.

— Чувам те, да знаеш — подвиква жената, без да се оглежда. — Моля те, не си въобразявай, че е по-малко отвличащо някой много заговорнически да пази тишина, докато работя, вместо Да доведе тук духов оркестър да свири „Надежда и слава“, докато почетната стража стреля с всички топове по колекцията от Отенхаймско стъкло и порцелан, понеже без съмнение случаят е такъв.

Денис — едрият монах очевидно се казва така — въздъхва уморено за момент, после вдига очи и казва твърдо:

— Имаш посетители, Франки.

— Не мога да имам никакви посетители, понеже никой не знае, че съм тук, и на никой няма да му пука, ако знаеше… — отвръща Франки решително и продължава да пише. Отстрани при реката, двама монаси са успели да извадят чайника с помощта на прът с кука. Изглежда… странно.

— Сигурни ли сте, че това е чайник? — пита Еди.

— Аз съм го префасонирала — обявява Франки.

— Това се случва с повечето неща наоколо — допълва Денис неутрално.

— Нашият беше негоден за работа — продължава Франки, — понеже беше планиран с идеята, че може да се пълни само до половината. Или поне смятам, че това е причината да налива правилно единствено когато горната половина на съда е празна. Освен ако… хм, възможно ли е да е имало полза за процеса на запарване, ако има газова среда непосредствено над листната маса? Е, дори да е така, проблемът с наливането беше сериозен. Изгорих се. Освен това чаят не ставаше еднакъв. Крайният продукт, нали разбирате. Контролирах листата много внимателно… — Тя явно смята това за някакъв вид преднамерена съпротива от страна на стария чайник, който сега се явява част от друг апарат, завинтен на едната стена.