Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 178

Дебели кабели се влачат изпод една маса по протежение на стената на пещерата до малка цепнатина, не повече от пет фута в най-широката си част. Странна, проблясваща светлина — не синя като пламъка в тройната зала, а по-чиста, по-бяла — изригва оттам на спорадични проблясъци. После, миг по-късно, Еди чува стрелба. По-лошо: чува вик „Американци!“

Пристъпва по-плътно до стената и влиза вътре. Коридорът рязко се разширява и тя надушва джунгла и нещо друго — сочната, гнила миризма на бозайници, горещ метал и сено.

Завива зад един ъгъл и вижда пещерата да се разгръща на склона на тревясала, потънала в нощен мрак планина и — строени и блеснали на светлината на киноекран — редица след редица сиви крайници и извисяващи се туловища със сбръчкани, снабдени с хобот физиономии, които с нямо напрежение се взират в образа на мъж, стрелящ трескаво с револвер в тъмна улица.

— Дявол го взел, не! — виква беглецът. — Няма да ме пипнеш жив, ченге!

Еди си поема дъх да извика, но Шашавата Кейти я дръпва назад.

— Не обичат, когато им прекъсваме филма — казва тихичко.; — Това са слонове — възразява Еди.

— Да. По времето на баща ми им показвахме пиеси и свиреше музика. Сега гледат филми… — Тъй като Шашавата Кейти го смята за нещо нормално, шпионката не спори. Старицата въздъхва. — Те са всичко, което имам… — казва го толкова тихо че стрелбата от екрана почти заглушава думите й. — Верните приятели на бащите на бащите ми. Като деца са. Те ми вярват Не на него. Само на мен. И заради това той ще ги убие. Когато са в броня, нищо не може да ги спре. Но техният дар е, че не могат да бъдат използвани за зло. Те са войници на сърцето не машини. И това е причината, заради която той се нуждае от онова друго нещо — Разбиращата машина. Понеже не може да управлява слоновете ми. Понеже е зъл.

Гласът на старицата си остава спокоен и равен, но бузите й са влажни. Еди не я прегръща, понеже не желае жена с тежест да плаче на рамото й.

— Франки е ето там — посочва след малко Шашавата Кейти.

Еди следва вдовстващата хатун в друга зала, където се развива инженерно французойство.

Редица ръскинити се трудят над нещо, което прилича на аквариум за риби, направен от бронз. Окачено е на куката на кран, а едър монах дърпа здраво в компанията на още двама, докато другите му братя стабилизират цистерната, която излиза от водата. Самата течност, предполага Еди, тежи поне тон и освен това имаме и метала. Тези лебедки са наистина много добре калибрирани.