Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 177
Ник Харкауей
Еди пристъпва по-наблизо и за малко да си изгуби главата, понеже първият воин рязко замахва напред с меча си. Отстъпва и ударът изсъсква покрай нея. Зяпва — хомункулусът е призван към земята от оръжието на противника си, но безокото въпреки това я следи. Миг по-късно и партньорът му се обръща да я погледне. Когато тя застива, двамата се втренчват отново един в друг. Зад гърба си Еди чува Пойното пиле да лее под нос поток ругатни.
— Някои реагират на светлина — казва Шашавата Кейти тихо, — други на звук. Тромави и елементарни са. Но не си въобразявайте, че са безвредни. Те се учат. Франки казва, че са нужни прекалено много усилия да ги направи умни поначало така че започват глупави и с времето поумняват, пишат собствените си перфокарти. Въпреки че, доколкото схващам, не са карти. Всичко е много модерно. Умът им има граница, разбира се, но Франки ги е свързала. Те изглеждат като индивиди но са… като пчелите. Рояк. Макар и да са рояк, в който всеки отделен член мрази другите. Франки казва, че са безполезни, понеже капацитетът им е много малък. Научават твърде малко, преди да се напълнят. Но… могат да те изненадат.
Оха-ха и да.
Еди внимателно си подбира път така, че бойците да са все далеч от нея, и прекрачва завесата от счупени войничета играчки само за да открие, че те са едва началото — пещерата е бойно поле на строшени механични армии, поколения войници, които се връщат назад във времето от най-човекоподобните до все по-грубовати и накрая — до безпомощни, странни кутии с крехки ръце, всички вкопчени едни в други, половината напълно строшени, със сипещи се от зейнали рани намотки от хартиени рула, перфокарти и пружини. Има си дума за тях… а, да.
Еди вижда, че войниците й ги гледат и адски много се надява, че не виждат някакво призрачно отражение на самите себе си. Една от кутиите одрасква крака на Флагщока. Той я сритва, след това се качва върху нея и подскача нагоре-надолу, докато металът не поддаде и жиците и шарещата ръка не спрат.
— Гаден малък негодник — ругае Флагщока с възхита и после, когато другите почват да го гледат изпод вежди. — Кво? Да н’мие забранено да пипам хупсавеждането, a?
Еди ги повежда навътре в пещерата.
Реката сигурно в даден момент е тътнала през нея неограничавана, избликвала е на места, където подът се е срутил над нея, но сега е окована в поредица колела и турбини, огромни валове се въртят сред тръби и цистерни, валове и оси свистят на добре смазани съединения. Изобилстват медните намотки, които блестят и бръмчат зад стъклени пана за предпазване от влагата, а намотки кабел и жица като пъпни върви свързват този безконечен град на капацитета със съскащи кълба, пещи и други, по-странни конструкции — листове нагънат сребрист метал, въртящи се във въздуха топки и овали и извити наопаки черни пръти, увенчани с грейнали дъги от електрическа мощ.
