Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 176
Ник Харкауей
— От мен се очаква да се посветя само на учения…
— Разбира се. Но за да се посветиш на нея, трябва да сториш каквото искам от теб. Инак няма изобщо да ти помогна.
— Готови сме да тръгваме — обявява тъничък, нервен глас откъм вратата и Еди се обръща да види бледичък ръскинит, облечен в модел на обичайната им роба, пригоден за топъл ютйд мат, да стои с много нещастен и печален вид, но като полага усилия да раздуха искрицата си тлееща храброст.
Шашавата Кейти ги повежда.
* * *
Шем Шем Циен е мъж, който обича, след като си вземе полагаемото, да спи с ръка, положена върху завоеванията си. Сред полуизяден труп на лебед, редици кани и купчина хъркащи, изтощени девойки — Еди разпознава сред тях и На Вашите Услуги — Опиумният крал лежи на хълбок, потънал в сънища за война и грабежи. Британската шпионка с неприязън се пита дали е насилил разпнатия епископ да гледа цялата оргия.
Спасителната група на Шашавата Кейти пристъпва предпазливо покрай прага на спящия хан и по коридори от полиран камък и все по-надолу по вити стълбища към по-грубовати тунели и лабиринт от коридори, докато във въздуха не започва да се разнася странна, щипеща миризма и се чува звук от вода, лееща се върху басов барабан с размера на Кентиш Таун. Шашавата Кейти вдига ръка и двамата й спътници отстъпват към стените на коридора и чакат.
Пред тях има масивна дървена врата. Шашавата Кейти я оглежда със смес от нетърпение и несигурност. Еди поглежда към нея.
— Най-добре да размърдаме спасителната операция, а? — казва тя.
Шашавата Кейти кима. Пристъпва напред и отваря вратата.
Еди изпитва усещане за обем, дори още преди очите й да се приспособят към сумрака отвъд, и в пространството пред нея — огромно присъствие, сякаш е влязла в кучкарник с титанично куче и то мърда около нея. После мозъкът й се добира до очите и сглобява отделните елементи.
Помещението е
Толкова е голямо, че не е работилница, а зала или дори пещера. Но тук има усещане за познатост, дори за домашен уют… аха! разбира се. В Корнуол Абел Джасмин създаваше точно копие на това място, за да приветства трансплантирания си гений, когато пристигне.
Високо и от едната им страна Еди забелязва бездънната шахта, която се спуска от тройната зала на хана и минава през пода на пещерата чак до реката отдолу. Навсякъде около вдовстващата ханун и нея е пълно с фигури — с човешки ръст и по-големи, застинали в пози на битка и клане: бойно поле, осеяно с крайници, сякаш дъска за шах е оживяла и после е спряла насред игра.
Отначало Еди оприличава това място с леговището на Горгона Медуза, населено с вкаменени трупове на победени врагове. След това се чуди дали през тази пещера в древността не е преминал някой първичен ледник, който е изхвърлил тук замръзналия си товар… и най-вече дали Опиумният хан не е създал грамадно гробище за врагове точно под трона си. После осъзнава, че всички воини — проснати един върху друг, пронизани и отпуснати върху копия или рухнали на колене — са направени от метал. Подът е осеян със зъбчати колела, пружини, жици и ремъци и цялата пещера мирише на нагрят метал и конструкторска работилница. Докато Шашавата Кейти ги води между фигурите, Еди забелязва щампите на отделните ръскинитски майстори върху прекрасните, строшени ръце и елегантни маски. През прогорена кожа от бронз стърчат зъбчатки, а черните мазни петна, които изтичат от раните, са масло, не кръв. Легион от хумункулуси.