Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 174
Ник Харкауей
Лепнала фалшив мустак, който има вкус на тигрово месо и еротична танцьорка, на шест етажа над земята Еди Банистър седи на перваза на престарялата майка на прословут принц убиец и заделя няколко секунди да поумува върху необичайния ход на живота си. Осъзнава, че си няма представа какво очаква, но каквито и предположения да е имала, то случващото се е съвсем различно. Спалнята на Шашавата Кейти е облицована с много изискани тапети на розови и зелени вертикални раета. Има корниз за снимки и много масички с покривчици. Порцеланова крава се е възправила на плочата на камината, поставката й твърди, че е дар от Солсбъри, а червена кадифена масичка за карти е покрита с листове хартия, всичките затиснати с метален модел на уестминстърската часовникова кула.
При все това тази дама няма нищо общо с Шашавата Кейти, която Еди срещна на вечеря, и дори с авторката на писмото, което я доведе тук — нафуканата скочубра я няма, набръчканата стара чанта и бивша звезда на обществения живот също отсъства. Тук е вдовстващата хатун Далан, облечена в проста бяла роба и халат, и остарелите й ръце потреперват лекичко в скута й. На левия й палец има черно петно — сама си е палила лампите? — и е така задъхана, все едно е тичала цял маратон. Не е изненадващо, като се има предвид контекстът. За нея това е момент. Лекичко, да не би старицата да се стресне и тази мисия да приключи безславно.
— Синът ми уби съпруга ми и брат си, капитан Банистър.
— Да — казва Еди. — Знам.
Понеже какво друго, по дяволите, да отговори човек на подобно твърдение? Тя остава на перваза с разперени върху каменните плочи ръце и крака, висящи като на дете.
— Изгори внука ми в желязна кутия.
— Да.
— И все пак ми е син — додава вдовстващата хатун. — Какво мога да сторя? Все пак ми е син. Не би трябвало да го обичам оттук насетне. Мразя го. Но той ми е син. Така че го мразя, но когато най-много го ненавиждам, го виждам като съвсем малък и си спомням как ме гледаше, и се чудя къде точно съм се провалила толкова ужасно, та се е превърнал в подобен човек. Този съвършен, отвратителен мъж. Този Опиумен хан на Адех Сиким, когото целият свят познава като чудовище. Това ме прави майка на чудовища.
— Директорката на училището ми го наричаше творение на варварска безпросветност, докосната от зората на Христа.
— Тогава подозирам, че си схванала само по-важните моменти. Да имаш