Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 174

Лепнала фалшив мустак, който има вкус на тигрово месо и еротична танцьорка, на шест етажа над земята Еди Банистър седи на перваза на престарялата майка на прословут принц убиец и заделя няколко секунди да поумува върху необичайния ход на живота си. Осъзнава, че си няма представа какво очаква, но каквито и предположения да е имала, то случващото се е съвсем различно. Спалнята на Шашавата Кейти е облицована с много изискани тапети на розови и зелени вертикални раета. Има корниз за снимки и много масички с покривчици. Порцеланова крава се е възправила на плочата на камината, поставката й твърди, че е дар от Солсбъри, а червена кадифена масичка за карти е покрита с листове хартия, всичките затиснати с метален модел на уестминстърската часовникова кула.

При все това тази дама няма нищо общо с Шашавата Кейти, която Еди срещна на вечеря, и дори с авторката на писмото, което я доведе тук — нафуканата скочубра я няма, набръчканата стара чанта и бивша звезда на обществения живот също отсъства. Тук е вдовстващата хатун Далан, облечена в проста бяла роба и халат, и остарелите й ръце потреперват лекичко в скута й. На левия й палец има черно петно — сама си е палила лампите? — и е така задъхана, все едно е тичала цял маратон. Не е изненадващо, като се има предвид контекстът. За нея това е момент. Лекичко, да не би старицата да се стресне и тази мисия да приключи безславно.

— Синът ми уби съпруга ми и брат си, капитан Банистър.

— Да — казва Еди. — Знам.

Понеже какво друго, по дяволите, да отговори човек на подобно твърдение? Тя остава на перваза с разперени върху каменните плочи ръце и крака, висящи като на дете.

— Изгори внука ми в желязна кутия.

— Да.

— И все пак ми е син — додава вдовстващата хатун. — Какво мога да сторя? Все пак ми е син. Не би трябвало да го обичам оттук насетне. Мразя го. Но той ми е син. Така че го мразя, но когато най-много го ненавиждам, го виждам като съвсем малък и си спомням как ме гледаше, и се чудя къде точно съм се провалила толкова ужасно, та се е превърнал в подобен човек. Този съвършен, отвратителен мъж. Този Опиумен хан на Адех Сиким, когото целият свят познава като чудовище. Това ме прави майка на чудовища. Grendels modor. Проклета вещица… Но дали съм също и aglcec-wif? Това е въпросът… — и забелязала неразбиращия поглед на Еди, додава: — Чела ли си „Беоулф“?

— Директорката на училището ми го наричаше творение на варварска безпросветност, докосната от зората на Христа.

— Тогава подозирам, че си схванала само по-важните моменти. Да имаш aglceca означава да притежаваш величие, за добро или зло. Синът ми го притежава. Изби семейството си. Направо се давех в делата му. Избрах да плавам, да се нося по вълната му. Не знаех какво друго да сторя. Майката на чудовището. А след това се започна… това. Този нов модел, този план — нещо, което да сложи край на войната. Французойката без съмнение има aglceca. Навярно е божествен ковач. Или жена Прометей, крадец на огън. Също така си няма представа какво ще направи синът ми с онова, което твори в ковачницата си. Или може би има. Може и тя да крои планове. Дарът на боговете винаги опасен. Героичният меч може да се окаже острието, което да го прониже… Ако е така, не искам да го знам. Не мисля, че тя гледа на света по този начин. Мащабът… е прекалено малък за нея. Но в мен се обади глас и каза: Не. Стига вече. Дотук и нито крачка нататък. Няма да допусна синът ми да прекрои света по свой образ и подобие. Ужас, война и егоизъм… не. — Шашавата Кейти се отпуска. Маха с ръце пред лицето си, за да прогони мухи и спомени. Еди подозира, че тя съзира малкия Шем Щем Циен, търсещ изгубена топка или любимо животинче: Мамо, може ли да ми помогнеш? Не, миличък. Не сега. Вече не.