Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 170

— Здрасти, Поли! Качвайте се на борда. Днес вълнението не е силно.

Поли Крадъл поглежда към Джо и той кима.

— Да, капитане! — казва тя игриво, но Гриф Уотсън я поправя любезно. На заповед на капитана, обяснява той, единственият приет отговор е „прието“.

Джо Спорк си е свалил маскировъчната шапка, но все още носи твърде неподобаваща завивка на цветя. Ако Гриф Уотсън забелязва нещо странно в това, не го казва. Преди да се почувстват твърде удобно обаче или да започнат да обсъждат германското крайбрежие, Джо вдига ръка.

— Гриф, нуждая се от услуга. Но трябва хубаво да си помислиш, а не просто да се съгласяваш.

— Да.

— Не е толкова лесно.

— За мен е. Ти си от добрите.

— Трябва да взема лодката ти назаем и да ида до речния склад. Сещаш ли се?

Гриф едно време държеше там древен клавесин, намерен на парчета и сглобен в работилницата на Джо — подарък за съпругата му. Дори в момента се намира на корабчето. В летните нощи човек дори може да чуе как свири Аби — колебливо, неритмично дрънчене, което отеква по водата. Клавесинът се нуждае от настройване, но дори да не беше така, на госпожа Уотсън слон й е стъпил на ухото.

— Разбира се, че помня. Да идем ли веднага?

— Това е лесната част. Трудната е, че е възможно да съм позагазил. Не съм сторил нищо лошо, но се забърках в една каша и може заради това да те плеснат през пръстите.

— Лодката ще ти помогне ли да избегнеш неприятностите?

— Възможно е.

— Та, искаш ли да тръгнем веднага?

— Няма ли да попиташ и Аби?

— Тя ще се интересува защо не съм го свършил вече. Ти си добър съсед, Джо. Свестен човек. Един ден мъглата пред очите ми ще се вдигне. Наоколо няма много такива. Или където и да е по света, ако става на въпрос… — Гриф поглежда към Поли. — Той е ужасно упорит, като стане дума за приемането на помощ, нали?

— Смята, че всичко, което се случва навред по Земята, все по някакъв начин е по негова вина — отговаря тя. — Брат ми казва, че това е вид егоизъм наопаки.

— В какви неприятности се е забъркал?

— Не съм сигурна.

— Правителствени?

— Да, така мисля.

Гриф се изплюва прецизно във водата. Жестът не му подхожда и това го прави още по-многозначителен. Той не е плюещ човек. Възпитан е, но чувствата му наистина са силни.

— Знаем ли с кого си имаме работа? — пита Гриф, човекът с енциклопедичните познания за теориите на конспирацията. — Може да извлече информация за всичко, от черни хеликоптери и търговия на оръжия до наркокартели и „Маджестик 12“ фримасоните, както и странна организация, наречена „Арк Маринърс“.

Джо поглежда Поли. Тя казва:

— Титуисъл.

Гриф изръмжава:

— Копеле.

— Чувал ли си го?

— Мчи естествено. Той е в Съвета по наследството. Той е проклетият Съвет но наследството, доколкото знам.

— А какво е това по-точно?

— Разчиства правителствените каши, нали така? Всичките висящи конци завързва. Всички тайни, които са пазили толкова време, че вече никой не знае какво означават. Когато едната ръка не трябва да е наясно какво прави другата, онази, дето прави незнайното нещо, е Съветът по наследството. Създаден е по времето на Хенри Осми, да му убива копелетата. Незаконните деца, не копелета като Титуисъл. Пази си гърба, Джо!