Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 171

— Ако предпочиташ да не се забъркваш…

— Я се разкарай. Вече сме във война, друже. Братя по оръжие. Просто не го знаем още… — И с това притеснително заключение Гриф се навежда към вътрешността на корабчето. — Джен! Ела да погледаш брат си. Аз ще се занимая с китоловеца.

Поли се споглежда с Джо.

— Правилното име на лодката на Гриф — обяснява Джо Спорк, понеже не иска да повдига въпроса дали Съветът по наследството е измислица от шашавите сайтове, или е сериозен проблем. — Технически тя е китоловна лодка. Това са много важни разлики.

— Наистина ли?

— Ако си на мястото на Гриф — да.

Гриф връчва нрощъпалника на каишка на мръсничко, русоляво момиче с пурпурен анцуг и увита в косата цветна панделка. В другата си ръка малката държи пукната порцеланова кукла на дървена стойка.

— Как е Роуина? — пита я Джо и сочи куклата. Джен се усмихва и пипва основата. Разнася се приятен музикален звук и плоскостта се завърта. Ако оставите куклата на едно място, тя би се въртяла в бавен кръг под съпровода на музика. Една от множеството дребни джунджурии, които Джо е давал на семейство Уотсън в по-спокойните дни.

— Хубаво — казва майсторът и Джен кима.

Глухо бълбукане откъм борда на влекача, който гледа към водата, обявява, че китоловецът е бил пробуден от сън. Мирисът на горящо в разнобойния двигател евтино гориво се разнася над корабчето. Бебето се мръщи.

— Прилив! — подвиква Гриф. — Време да потегляме! — поколебава се. — Имаш ли нужда да дойда с теб?

— Не, Гриф — казва Джо твърдо. Има си ограничения на даровете на доверието, които е способен да приеме. — Мога да се справя с извънбордовия. Ти си ме водил за риба, помниш ли? Няма да ни има само десет минутки…

Допълва наум: И за малко да се разбием в кораб на граничния патрул, понеже ти настояваше, че имаме право на преминаване. Което, без съмнение, имахме, но ние бяхме съвсем мънички, а корабите нямат спирачки…

— Добре тогава. С Бога напред! — Гриф ги оттласква.

Китоловецът се носи по мазната Темза и по протежение на обковани с дъски брегове. Вероятно има към миля до склада, малко по-малко — до сушата. Дали реката е под наблюдение? Има ли лица, притиснати към стъклата? На слабия и на дебелия може би? Но до реката няма пряк достъп, ако не броим викторианския отливен канал под мазето, който води към самата Темза, а според враговете му Джо надали е достатъчно отчаян, че да преплува реката при необходимост. Освен това, поне що се отнася до тяхната информация, той се крие в Малиновата стая в „Нобълнайт Крадъл“ като добро, разумно момче. А и защо да не бъде такъв?

Джо гаси двигателя и китоловната лодка дрейфува към брега. Връчва румпела на Поли Крадъл.

— Знаеш ли как да се справиш с това?

— Да.

— Остави лодката да дрейфува по течението. Дай ми около две минути, после пусни пак двигателя — червеното копче тук, знам, че знаеш — и ела ме вземи. Ако го държим да работи постоянно, някой може да го чуе.

Как говори на момичето си. На съратницата си. На съконспираторката си. На съучастничката си. Исусе. Аз съм на пангара. Бягам от Закона.