Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 145

В непросветените времена се твърди, че това било яйце от гигантски скат — обяснява Шем Шем Циен. — Хората вярвали, че специален извлек от растението съдържа еликсира на божественото безсмъртие. А сушените цветове били ценени… като афродизиак.

Джеймс Банистър го поглежда за момент, притеснен не на шега. Падаш си по театралниченето, нали?

— Плодовете са почти безопасни, капитане, честна дума. Между реката и масата ми седят немалко опитвачи на храна. Инструкциите им са специфични.

Да, мисли си Еди мрачно иззад мустаците на Джеймс Банистър, сигурна съм, че е така.

В слабините й се разгаря приятна, пареща топлина. Подозира, че плодът е отчасти ферментирал или най-малкото леко спиртосан. Уроците на Абел Джасмин включват кратка, но запомняща се седмица проби на амфетамини и слаби отрови. Еди си спомня как кътниците й бръмчат и всепоглъщащото желание да крещи името си на глас и да й се кланят. Така значи…

Джеймс Банистър изиграва истинско представление при поглъщането на последната хапка, преди да остави празната коруба на огнената круша да почива в чинията му.

— Много съживяващ вкус — отбелязва без ентусиазъм. — От газовите лампи ли е толкова топло тук?

По даден от Опиумния хан знак се появяват още няколко придворни, които премахват тленните останки на плодовото меню.

— Такъв е климатът, капитане, боя се. Газа пазим за осветление, както и за износ към… дружески народи. Не се знае дали Адех Сиким има големи залежи от петрол, но изглежда вероятно. Разбира се…

Но каквото и да се разбира, ще трябва да почака. Силно шумолене се разнася от другия край на трапезарията, където на мястото на стола с висока облегалка е поставено двуместно кресло — нещо като трон или дневна кушетка. Разнася многократен тръбен зов на фанфари. Нова групичка придворни се юрват да полагат прибори и възглавки. В далечината отеква гонг.

— Ще имате голяма чест — казва Шем Шем Циен с тона на човек, който всъщност не се чувства особено развълнуван. — Великата красавица, розата на Адех Сиким и наша любимка, моята майка, благоволява да ни споходи с присъствието си. Добър вечер, майко!

Той се изправя рязко и тръгва към носилка, държана от двама широкоплещести слуги. Навежда се с видимо отегчение да целуне малкия вързоп скъпоценности, които те са нарамили — движението в дебрите му издава, че всъщност представлява дребна, символика и посребрена стара дама, която трябва да е вдовицата и авторка на писма, Шашавата Кейти. Тя вдига ръка към сина си да го спре и се извръща.

— Квит сме — обяснява спокойно Опиумният хан. — Семейни въпроси. Без особено значение освен за историците.

— Убиец — отвръща старицата, без да влага голяма енергия.

— Глупости, скъпа — възразява равно Шем Шем Циен. — Не бъди нелюбезна!

Шашавата Кейти е много мъничка и столът й я поглъща цялата, така че, когато без никаква грациозност се просва на възглавниците, изчезва почти напълно.

— Враждебността на майка ми е, както алиенистите го наричат, пренасочена агресия — обяснява Шем Шем Циен, докато се връща на мястото си. — Тя има чувството, че съм се провалил в задачата си да се снабдя с наследник и прехвърля това недоволство към фалшив спомен от миналото, където се слива със собствената й вина на преживяла смъртта на семейството. Умът е толкова гъвкаво нещо!