Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 146

— Аз самият не вярвам в такива работи! — отвръща Джеймс Банистър. — Фройд и кви ли не. Не е много британско, ако нямате против.

Шем Шем Циен се засмива:

— Точно така.

Вдовицата се намества леко и после махва на един от носачите си да размести украсата на масата така, че удобен цветен букет почти напълно да я скрива от сина й. Опиумният хан продължава:

— Наследниците предизвикват у народа пориви за унаследяване. За замяна. Разбирате ли? Човек трябва много точно да пресмята мига на появата им.

— Да почакате, докато поостареете, а?

Опиумният хан се усмихва:

— Тоест, докато детското съзряване приблизително ще съвпадне с моето омаломощаване, това ли имате предвид?

— Нещо таквоз, да. А вие друго ли си помислихте?

— Честно казано, имах предвид, че населението трябва да нарасне отново, преди да съм в състояние да изколя достатъчно народ, че да демонстрирам каква е съдбата на онези, които се опитват да ме свалят, щом веднъж се възприеме идеята за поява на наследник.

Джеймс Банистър отвръща на погледа му.

— Доста радикално — промълвява след малко.

— Не мога да се съглася — възразява Шем Шем Циен. — Приемам, че е трудно. И все пак е богоугодно или поне богоподобно, вие как мислите?

— Доста жестокичък бог, хане.

— Възможно е. Всъщност размишлявам по темата още от момче. В Библията се казва, че ние сме като богове, защото притежаваме познанията за добро и зло. Това е част от нашия Фях. Но ми се струва, че най-свещената характеристика на Бога и най-често изпитваният аспект на съществуването Му е Неговото мълчание. Величественото Му, божествено безразличие към нашите дела и занимания. Християните ще ви кажат, Че Бог ни е дал свободна воля, капитан Банистър, и в същото изречение ще допълнят за увереността си, че Той съществува, понеже им говори постоянно в сърцата и посредством знаменияЕ, на мен знаменията не са ми достатъчни и сърцето ми го бива да помпи течност из тялото — и за нищо друго. В деня, когато някой заговори в него, ще съм умрял от кръвозагуба. Така че предлагам величествен проект, капитан Банистър. Предлагам да открием истината. Търся да се доближа до Бога.

— Благородна амбиция.

— Уникална е. Единствен аз на света търся да се доближа до Бога, като повече заприличам на Него. Има хиляди свети книги и по десетки хиляди светии и жрици, и пророци за всяка дума във всяка от тях. Но те не предлагат нито едно подлежащо на проверка разкритие. Сипят увъртания, говорят със заобикалки Затрупват те с лъжи и са прогнили от корупция. Налага се… да я изрязвам… до корен от всеки, когото срещна. Накрая правя всички честни. Но единственото, което съм открил за всичките години, е, че не знаем нищо за Бога.

— Откъде изобщо знаем, че има такъв?

— Вярно е. И все пак, аз вярвам, че Го има. Единствената ми сигурна вяра… — Шем Шем Циен се усмихва — суха чупка на устните в знак на присмех над себе си. — Възприятието ми за вселената, за начина на взаимодействие, за съвпаденията и случките, дори самата спретнатост на еволюцията ме убеждават в това. Държа часовник и търся да се уча в разговор с майстора му. Този възглед стига да убеди някои учени, философи и теолози. Не убеждава други. Не ме е грижа. На мен ми стига, че от него произтича моята вяра. Но все пак… природата на този Бог, капитан Банистър, си остава неясна за мен. Бог се крие. Отсъства.