Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 143

— Непокорни селяци?

— Тръгнали в грешна посока и по дирите на последните останки от стар сблъсък.

— Мили Боже. Тази работа е добре да се довършва своевременно.

— Да, така е. Рядко се случва да ми се отвори случай да съжаля за милостта си.

Капитан Банистър кима. Да, схванал е намека в тази реплика.

— Предполагам, че е така — отвръща хладнокръвно и траква с токове, за да подчертае изявлението си. — Ако позволите?

Шем Шем Циен кима величествено.

— Ще хапнем след час, капитане. Готвачът ми е инструктиран да приготви традиционни ястия за ваша наслада.

— Не коза, надявам се.

— Адехски лебед със сос от перли и винегрет, картофи в злато и конфе от сикимски червен тигър.

— Никога не съм ял тигър. Какъв е на вкус?

— Вкусът зависи от това с какво се е хранило животното.

— А този тук?

— Лично аз съм го угоявал. Мога да ви уверя, че вкусът ще бъде напълно приемлив.

— Значи мръвката ще е сочна?

Опиумният хан се усмихва и вдига една тънка вежда.

— Сочна? О, да. Вероятно със съвсем лек послевкус от лесовете, капитан Банистър. Човек никога не знае какво ще овкуси дивеча.

* * *

— Тоз йей ладнокиривно копили и нейма грьешка! — заявява Флагщока в покоите на Еди Банистър, когато Пойното пиле ги е обявил за чисти. — Пълно, не-въз-дър-женско копили! Свето ша дай по-дуйбре биз ньегу! Никъв шьанс за тва, а, контесо?

— Капитане — поправя го Пойното пиле неодобрително, като поглежда към бръмчащата намотка в ъгъла на стаята. Еди не е сигурна дали такази спирала може да служи не само като насекомоубиец, но и за микрофон, ала няма и желание да го разбере посредством обвинение в шпионаж. И то обвинение, повдигнато срещу маскирана жена на специална мисия: иначе то си е съвсем ясно за всички, че капитан Джеймс е високопоставен шпионин на държавна служба, но хората в тези кръгове явно приемат подобни неща за подразбиращи се. Все едно да нямаш против противникът ти да си носи пистолет, стига да е насочен към пода.

— Пърието, дуубе. Капитан тугиз. Никъв шанс? — Флагщока я поглежда изотгоре с озарено от надежда грубовато селско лице, като момченце, което моли за нов велосипед.

Еди се озърта из стаята — шикозна като в бордей, разточително пищна обител за богати господа, желаещи да видят как е положението в харема. Престорена обида за британския войник или намек за неговата неначетеност? Или… предупреждение, че вече са проникнали през маскировката й и това е фалшива стая за фалшив господин, фалшива и очевидна като фалшивия й мустак. Няма как да се разбере. Тя опипва лента оранжев сатен я плъзва по лицето си. Великолепен.

Съсредоточи се!

— Не и ако ситуацията не се обърка сериозно!

Флагщока засиява.

— Ъхъ, ми чи то винаги тъй стаа, а?

— Съ н’дяваме, че няма! — промърморва Пойното пиле. — Някой друг мръсник мож са пробва на тоя. Къ ма погледна на излизнье от стаата… Чесно щех да се опикам. Да го нападними без никви заповеди? Я къш оттука!

Голяма част от изявленията на Пойното пиле завършват с тези думи, което е и причината да получи прякора си. Късодупе (който е, предсказуемо, дългуч над двата метра и кокалест) го порица след първите няколко дни на „Купара“: