Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 143
Ник Харкауей
— Непокорни селяци?
— Тръгнали в грешна посока и по дирите на последните останки от стар сблъсък.
— Мили Боже. Тази работа е добре да се довършва своевременно.
— Да, така е. Рядко се случва да ми се отвори случай да съжаля за милостта си.
Капитан Банистър кима. Да, схванал е намека в тази реплика.
— Предполагам, че е така — отвръща хладнокръвно и траква с токове, за да подчертае изявлението си. — Ако позволите?
Шем Шем Циен кима величествено.
— Ще хапнем след час, капитане. Готвачът ми е инструктиран да приготви традиционни ястия за ваша наслада.
— Не коза, надявам се.
— Адехски лебед със сос от перли и винегрет, картофи в злато и конфе от сикимски червен тигър.
— Никога не съм ял тигър. Какъв е на вкус?
— Вкусът зависи от това с какво се е хранило животното.
— А този тук?
— Лично аз съм го угоявал. Мога да ви уверя, че вкусът ще бъде напълно приемлив.
— Значи мръвката ще е сочна?
Опиумният хан се усмихва и вдига една тънка вежда.
— Сочна? О, да. Вероятно със съвсем лек послевкус от лесовете, капитан Банистър. Човек никога не знае какво ще овкуси дивеча.
* * *
— Тоз йей ладнокиривно копили и нейма грьешка! — заявява Флагщока в покоите на Еди Банистър, когато Пойното пиле ги е обявил за чисти. — Пълно, не-въз-дър-женско копили! Свето ша дай по-дуйбре биз ньегу! Никъв шьанс за тва, а, контесо?
— Капитане — поправя го Пойното пиле неодобрително, като поглежда към бръмчащата намотка в ъгъла на стаята. Еди не е сигурна дали такази спирала може да служи не само като насекомоубиец, но и за микрофон, ала няма и желание да го разбере посредством обвинение в шпионаж. И то обвинение, повдигнато срещу маскирана жена на специална мисия: иначе то си е съвсем ясно за всички, че капитан Джеймс е високопоставен шпионин на държавна служба, но хората в тези кръгове явно приемат подобни неща за подразбиращи се. Все едно да нямаш против противникът ти да си носи пистолет, стига да е насочен към пода.
— Пърието, дуубе. Капитан тугиз. Никъв шанс? — Флагщока я поглежда изотгоре с озарено от надежда грубовато селско лице, като момченце, което моли за нов велосипед.
Еди се озърта из стаята — шикозна като в бордей, разточително пищна обител за богати господа, желаещи да видят как е положението в харема. Престорена обида за британския войник или намек за неговата неначетеност? Или… предупреждение, че вече са проникнали през маскировката й и това е фалшива стая за фалшив господин, фалшива и очевидна като фалшивия й мустак. Няма как да се разбере. Тя опипва лента оранжев сатен я плъзва по лицето си. Великолепен.
— Не и ако ситуацията не се обърка сериозно!
Флагщока засиява.
— Ъхъ, ми чи то винаги тъй стаа, а?
— Съ н’дяваме, че няма! — промърморва Пойното пиле. — Някой друг мръсник мож са пробва на тоя. Къ ма погледна на излизнье от стаата… Чесно щех да се опикам. Да го нападними без никви заповеди?
Голяма част от изявленията на Пойното пиле завършват с тези думи, което е и причината да получи прякора си. Късодупе (който е, предсказуемо, дългуч над двата метра и кокалест) го порица след първите няколко дни на „Купара“: