Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 144

— Пуркалет да съм, начи, той кат ей толкуз по-умен от таквиз кат мене, кап’не, язи па нема плавам с никво накок’шинено пойно пиле!

Късодупе е и първият, нарекъл Еди „контеса“, след като Флагщока се опита да я изнуди да сподели койката му още преди да стъпят на сушата.

— Глей ся, малко моме, най-добре да си разкар’ме туйтими от пътя, де. Щот ша искаш да си качнеш знамението на Флагщока туканка, ясна раутата, та викам да земем да лъснеме дръжката и кат едното нищо ша са ’злекуваме от тоз сърбеж, начи, Докат не сме отплаали… — и с тези думи й лепна лигава целувка по устните. Еди се сети за Втория метод на мисис Секуни за отхвърляне на неприлични предложения от буржоазни интелектуални сексманиаци (от които японката убеждаваше Еди, че имало несметни количества и не бивало да ги презира, ама в иикой случай, понеже много от тях се оказвали интересни поне толкоз, колкото им се щяло да ги мисли дамата). Тя остави целувката да се проточи и после награби във всяка изящна ръчица По една голяма шепа от месестия гръб на Флагщота и се вкопчи в него. Продължи целувката още, а целият отсек викаше и дюдюкаше, понеже Еди беше притиснала устни към изумителните му уста и шаваше по възможно най-палав начин, за койтo се сещаше. Шареше с длани навсякъде по тялото му, надолу нагоре, надолу, нагоре… нагоре. И заедно със заглъхването на възгласите притисна леко палци от двете страни на шията му полека и недоловимо запушвайки каротидните артерии. Едно две, три… четири.

Флагщока рухна през пръстена на ръцете й в мъртвешки припадък. Войниците я зяпнаха.

Еди Банистър ги възнагради с широка, доволна усмивка и си излезе.

— Я да ме таковате! — отбеляза Късодупе. — Че тя му изсмука на тоа такованата душа бре! — и после, понеже британският войник е извънредно приспособима гад. — Ха! Глей ся, Тоджо, водиме си вещуря, туй е то, и тя тий хвърлила Зло око! Магия от Островите, момчета! Нашта маца е ина проклета контеса!

В двореца на Опиумния хан Флагщока обмисля всички пътища, по които тази операция може да се хлъзне накриво.

— Ми да — казва решително. — Д’са надеваме начи!

* * *

Джеймс Банистър, капитан III ранг от Кралския флот, държи чуждестранен плод в една ръка и лъжица от слонова кост в другата и с втория предмет дълбае здравата първия, като си мисли, че истински таен агент би приключил цялата история, като приложи лъжицата върху обреченото чело на Шем Шем Циен. За съжаление, посяването на лъжичен хаос е по-трудно, отколкото те учат комиксите „Бойз оун“, а и Опиумният хан определено се слави с това, че знае как да се грижи за себе си. Пък и да не забравяме невидимите, но без съмнение добре разположени стрелци, които почти със сигурност биха сложили край на всеки опит за покушение, преди да предизвика сериозни притеснения на господаря им.

Плодът има вътрешност като сварена риба и вкус на манго, джинджифил и сол. Опиумният хан го нарича „огнена круша“. Очевидно расте само по бреговете на великата река Адех, където криволичи към делтата на Дака.