Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 147

— Знам за монахиня, която казва, че го няма.

Шем Шем Циен се мръщи и отново плесва с ръце, след това ръкомаха. Осветлението помръква и по протежение на едната стена драперията бива дръпната, за да открие допълнителна зала. Пълна е с медицински уреди и е облицована в бяло, а в средата на залата на разпятие виси един мъж.

Опиумният крал се изправя, същото прави и Джеймс Банистър. Изглежда, предстои туристическа обиколка.

— Функциите на тялото му се поддържат — обяснява спокойно Опиумният хан, докато се приближават до разпнатия. — Няма да му позволя да издъхне. А и както виждате, завит е да стои на топло… — той лекичко повдига мекото вълнено одеяло, за да разкрие тялото на жертвата отдолу. — Приковаването към кръста е извършено под упойка. Лично от мен, капитане. Нямам нужда от секретари. Нито от ангели.

Разпнатият простенва тихо, когато го приближават. Вярно е че забитите през дланите и стъпалата му прътове са много чисти. Те също така очевидно са направени от мед. Зад мустаците си Джеймс Банистър лекичко потреперва в съчувствие: около раните се виждат следи от изгаряне.

Шем Шем Циен пристъпва зад мъжа и с театрален жест смъква задната завеса от рамката, на която е провесен той. Огромна синкава спирала се издига зад кръста, тъмна и матова.

— Бог несъмнено не би позволил подобно нещо. Цитаделата му би трябвало да отекне от гнева в гласа Му. Този човек преди време беше епископ — църквата му го прати тук като емисар и той избра да се съюзи с долнопробните негодници срещу мен. Вдигна ги в опълчение и ги доведе до портите ми. Наистина, капитане, беше забележителен ден. А сега ето го тук… — Шем Шем Циен щраква един ключ с дългия си пръст. Намотката отзад не засиява незабавно. Чува се бръмчене и тътнене, а през това време разпнатият се пробужда или се връща от убежището, което е открил в ума си, и разбира какво предстои да се случи. Извръща настоятелен поглед към Джеймс Банистър и отваря уста да заговори. Намотката светва и мъжът започва да се гърчи и пищи. От дланите и стъпалата му се разнася мирис на прегоряло свинско. Британският капитан преглъща жлъчка и се съсредоточава в детайлите. Подозира, че ако повърне или дори пребледнее, ще бъде убит.

Жертвата е на средна възраст и навремето е бил умерено дебел. Сега кожата му виси като влажно, сиво тесто по костите. Писъците му започват проточени и пискливи, след това се снижават до отвратително неспирно скимтене.

— През първия месец се молеше — обяснява Шем Шем Циен. — След това ругаеше. Сега лае. Свел съм го до нивото на животно. Силно подозирам, че ме обожествява. С времето ще го превърна в глина. Ще посадя рози в него. Може би ще изчакам, докато умре, а може би не. Но Господ продължава да пази мълчание — безконечно и потискащо. Смятам това за разочароващо.