Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 142

Ханът направо пронизва Банистър с поглед:

— Имам предвид народа си, капитане.

— О, ясно. Метафора. Е, кесарю кесаревото. Имат нужда от много грижи, а?

— Постоянни.

— Интересно как все така става в по-топлите климатични пояси. Французите изискват много малко поддръжка, на селяците от Уесекс въобще не им трябва. Шотландците и холандките определено са настроени срещу нея. Но елате в топлите страни и веднага възниква нужда от възпитание и нравила. Неудобна работа, викам аз.

— Това е благ дълг, който ми дава възможността да се сближа с Бог. Чувствате ли се близък с Бог?

— Разбира се, че се чувствам. Dieu et mon droit, нали знаете. Туй да си посланик е кажи-речи същото кат да си епископ.

Шем Шем Циен се усмихва:

— Епископите не могат да правят любов.

— Посланиците пък трябва да избягват правенето на война и монахините не бива да пият, рибарите следва да са тихи, да не споменаваме, че свещениците са алтруисти и съдиите — неподкупни. Изненадващо колко често съгрешаваме всички… — капитан III ранг Банистър демонстрира широка, идиотска усмивка, а очите му греят пронизващи на бледото, момичешко лице. Шем Шем Циен кима одобрително. Да, наистина. Ето един човек, достоен за вниманието му. Клоунска маска, която не съдържа преструвка за достоверност и дава само намек за предизвикателство: Шем Шем Циен се чувства подбуден да открие истинската същност на Джеймс Банистър и най-вероятно ще потърси да определи и цената му.

— Хубава украса — отбелязва Банистър, като сочи големия диск зад домакина си.

— Харесва ли ви? Естетическият аспект е вторичен, разбира се. Но все пак окъпан в бури трон е сериозно заявление, така ми се струва.

— Вторичен, а? А какъв е първичният?

Опиумният хан се усмихва сухо:

— Имам вцепеняващ страх от насекоми, капитан Банистър.

— Насекоми ли? Голям човек като вас?

— Да. Веднъж хванах един японски търговец да обикаля кралството ми, капитане, продаваше чаши за вино. Сред наистина великолепни английски кристални сервизи и изумителч ни матови съдове на „Лалик“ имаше и малък брой цилиндри съдържащи комари, хранили се със смъртници. Болестите, които носеха, бяха изумително заразни. Разбирате ли? Вярвам, идеята идва от един американски писател — човек, който не обича Азия, както се оказва. Разбира се, на американците — с което имам предвид, предполагам, белите американци — им се оси славата, че разпространяват болести сред онези, които им застават на пътя.

— Колко чаровно.

— Наистина. Ефикасно оръжие е. И достойна за презрение човешка проява…

Погледни ме, капитан Банистър. Произнесох думата, но не я чувствам. Разбери: нямам задръжки.

Безизразното лице на Джеймс Банистър не трепва и Опиумният хан изсумтява през носа си. Умен ли е този тип? Или е храбър? Англичанинът продължава:

— Разбирам, че и вие си водите малка войница?

— Дрипльовци от лесовете. Дървосекачи и въглищари. Но в света зад граница има истински конфликт и той хлопа на портите ми. Онова, за което намеквате, е просто местен проблем с властта, нищо повече.