Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 141

* * *

Четиридесет крачки делят Портите на смирението — откъдето молителите влизат в тройната зала на Опиумния хан — и подиума, където Шем Шем Циен седи под ветрила от палмови листа, обслужван от евнуси. Цялата зала е озарена от множество газови лампи — малки светулки с много ярки и горещи Пламъци, но между тях се забелязват и странни спирали с актиниево синьо сияние. От време на време те припукват и плюят, когато някоя мушица или комар се завъртят твърде близо. Лавандулов копринен килим минава по дължината на помещението и завършва с бляскав, висок до глезена подиум от злато и рубини, пред който човек е длъжен да коленичи. Англичанинът Банистър сваля фуражката си и я пъха под мишница Вече любезно е предал меча и пистолета си на придворния отляво. Обръща се, оставя в дъното на залата личната си охрана от четирима души и тръгва по протежение на дългия килим бавно, но без церемониалност. Опиумният хан следи всяка негова стъпка, преминаването покрай мраморните колони, облечени в мозайка, за да създадат впечатление, че са сечени цели, и покрай големите златни скулптури, описващи постиженията на хана (съответствено редактирани) и органист, който свири личния химн на хана, и накрая — това е мястото, където повечето молители изпадат в прекомерно богоговение — през малък мост, пресичащ зловеща бездна, тъй дълбока, че дъното й не се вижда, толкова е дълбоко, но от която бликат странни, неравномерни светкавици от същата актиниево синя светлина и се чуват отгласи от кипнала геология, все едно дракон се върти в съня си. Зад Опиумния хан има голяма паяжина от сини намотки, радиалните й нишки са разперените крайници на многорък бог. Приближаването към трона е като влизане в буреносен облак — косата леко настръхва.

Капитан III ранг Банистър стига до подиума и свежда уважително глава в лек поклон. Лаконично казва:

— Нося ви приветствия от Негово Британско Величество.

Гласът му е лек, дори висок, но пък английските благородници, както се твърди, са женствена каста.

Придворният се покашля и подсказва:

— Прието е посетителите да коленичат пред хайгюл-хана.

— Аз не съм обикновен посетител — отвръща рязко младежът с котешка усмивка. — Аз съм посланик на Британската корона. Не коленича в Пекин, не коленича в Москва. Никога не се е случвало. Няма и да се случи. Виж, пред Дон Брадман може и да коленича. Свестен батсман е. Кво ше речеш, хане? Брадман бива ли го?

— Брадман е великолепен, капитан Банистър. Макар че винаги ми се е струвало, че по-добрата природа на Ларууд изключва хубав сблъсък.

— И защо?

— Ларууд отказва да рискува да го нарани сериозно, капитан Банистър. Дори с новата тактика на бодилайн. Въздържа се.

— Такова е естеството на играта, хане. В крайна сметка не победата е важна.

— Много английска игра, капитане. Което е причината да не я играя.

— Мили Боже. Но как тогава атлетичен господин като вас си прекарва летата?

— Занимавам се с фехтовка, капитан Банистър. Ловувам. И воювам от време на време. И, разбира се, се грижа за стадото си.

— Стадо ли? Любопитни увлечения имате вие, хора. Въдите овчици, а? Не са подходящо занятие за аристократ, трябва да призная, но, предполагам, вие си познавате по-добре от мен държавата, хане.