Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 140

— Лодката ви очаква, капитан III ранг Банистър — казва Аманда Бейнс, не без следа от присмех. — Вярвам, че вече подавате тези господа?

Ами, да, познава ги — четирима от наистина много много е Много добрите ученици на мисис Секуни, вече намусено дипломирани от нея, в пълно бойно снаряжение и почтително смълчани.

— Да, капитане — отвръща Еди тихо.

— Тогава напред, Джеймс. Късмет!

* * *

Дългият „Ролс-Ройс“ в цвят бордо има сиви кожени седалки и го кара почтителен господин на име Та. Та уверява англичанина, че пътуването ще премине без инциденти. Иззад мустаците на Джеймс Банистър Еди се чуди що за възможни инциденти има предвид шофьорът й. Наднича назад към пътя, успокоена от ескорта си в собствената им кола. Малкият отряд корави глави е кален по бойните полета на Англия и момчетата са й добре дошли.

Пътят е много прав, съвсем равен и обграден от черешови дървета. Перфектен път през гола земя е. По време на пътуването капитан III ранг Банистър забелязва някаква бабичка да вади камък от шосето. Когато се извръща назад, докато колата профучава покрай нея, Еди вижда жената пак да се навежда и осъзнава, че в това се състоят задълженията й.

— Хайгюл-ханът е много напредничав — казва Та гордо. — Вярва в пълната заетост.

— Разбирам.

— Също и в удобствата за гражданите. Този булевард е дело на модернизационния проект на хайгюл-хана ни. Черешовите дървета са купени от Япония. Те са най-прекрасните черешови дървета на света. Специално подбрани.

— Хайгюл-ханът вярва, че страната му трябва да е най-добрата — съгласява се Джеймс Банистър.

— Вярва също и че бъдещето е в инженерството. Нашата нация няма да оцелее в новия свят без инфраструктура. Използваме съвременни строителни техники. Не слонове.

— Какво, никакви ли?

— Нито един. Не е модерно.

— Това изглежда срамно.

— Хайгюл-ханът не одобрява особено слоновете. Казва, че са мързеливи по природа и склонни към нервни изблици. Беше принуден да повали няколко от тях, понеже ни един не пожела на служи в армията му на мира. Слоновете са отживелица. Занапред няма да има такива в Адех Сиким! — Та леко се задавя, докато изрича последните си думи.

Джеймс Банистър припира да тласне разговора нататък и заявява:

— Сигурен съм, че това е много мъдро решение.

— Естествено, целият ни народ желае да бъде част от великия проект на хайгюл-хана — уверява го Та решително.

— Естествено.

— Само бандитите отвъд границата са против това. Те мътят бунтове и недоволство. И пиратите от Адех.

— Сигурен съм, че пиратите са особено зли.

— Да. Пиратите са зли. Точно така.

Та кима решително.

На места между високите, вносни дървета се забелязват порутени къщурки и отчаяни физиономии.

Еди буквално чува гласа на Абел Джасмин: Това не е целта, Еди. Никакви кръстоносни походи. Целта е оцеляване. А с добрите дела, с правилните дела ще се заемем после. В момента главното е изпълнението на задачата.

Не й харесва, но знае, че е вярно. Намества се, усуква фалшивия си мустак с една ръка и се старае да мисли като горд Рицар на Империята.