Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 136
Ник Харкауей
— Да — отвръща дръзката рецепционистка. — Сандвич. В този случай — с авокадо и бекон между две парчета домашен хляб. Мога да уредя и друг вид — усмихва му се — сандвичи.
— Всичко става — казва Джо и наблюдава как думите излизат по спирала от устата му и се разсейват.
— Да — съгласява се весело събеседничката му, — сандвичите често се възприемат точно така. Аз обаче имам извънредно твърди убеждения за тях. Не вярвам например в това да се допусне домат да попие в хляба. В сандвича доматът следва да бъде поставян като последна съставка и запечатан между две парчета салата или салам, за да се предпази… — и тук тя облизва устни — …от изтичане.
Ето пак същото. Съвсем обикновена дума, но рецепционистката й причинява нещо. По гръбнака на Джо преминава тръпка.
Думата би трябвало да е отвратителна, но всъщност се превръща в съблазнително, животворно слово при преминаването си между предните зъби на момичето, които за миг се показват при произнасянето на втората гласна. Думата вече не наподобява бълбукане от ръждива тръба — тя е като капки мед, изтичащи лениво от късче баклава. Джо затваря за миг очи, за да спре да се взира в устата на събеседничката си. Червени устни. Бели, остри зъби. Много ясна дикция. Връхчето на езика и. Каква жена. За втори път тази нощ Мърсър го спасява.
— Виждам, че си открил Поли.
— О, ами, ъъъ, да.
— Поли, ти слушаше ли?
Рецепционистката кима към тефтера на бюрото си, покрит с драскулки и въпросителни.
— Разбира се.
— Някакви идеи?
— Какво е книга?
— Надявах се на нещо по…
— Мърсър, сериозно говоря. Що е то книга? Дали е сборник листове, подвързани като том на Дикенс? Или е сбор от информация — архив? В този контекст конкретно ми се струва, че е второто. Книгата на Джо не е просто хартия, тя е ключ за запалване. Книгата дава контрол върху машината — само дето всъщност не го прави. Има липсваща страница или зъбчатка, или друг том. Не знам. Въпросът е, че
Джо се хваща, че отново мисли за Човека-запис. Книга за всеки буден момент в нечий живот. Потреперва.
Мърсър кима, с което потвърждава мисълта на Поли.
— Е, Джо все за нещо им е нужен. Между другото, чух ли да споменаваш още кафе?
— Точно така.
— То от особено агресивния вид ли е?
— Има потенциал в тази насока.
— Можеш ли да го дресираш?
— Така ми се струва.
— Тогава ще се заемем със задачата да проучим сериозно какво се случва, докато Джо си навакса с още четиийсет минутки сън.
— Идеално.
— Ами, в името на вси светии, Поли, моля те, действай!
— Непременно.
И тя изчезва, а Джо се чуди дали е приятелката на Мърсър и кога езикът му ще се отлепи от небцето; дали е очевидно, че намира тази жена за непоносимо привлекателна, макар и без съмнение по сложни и неприемливи причини, които отчасти се дължат на състоянието на бойна готовност, в което е изпаднал
— Все още ли искаш да си тръгнеш? — иска да знае Мърсър
— Не.
— Хубаво. Тогава се върни вътре и нека преговорим подробностите, моля… — Адвокатът замлъква за момент, преди да добави: — Джо? Почти със сигурност мога да те измъкна от тази каша. Всичко ще бъде наред. Но оттук насетне ще става все по-трудно и трябва да правиш каквото казвам, а известно време да живееш много, много кротко. Може би дори да идеш на почивка. Ясно ли е?