Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 136

— Да — отвръща дръзката рецепционистка. — Сандвич. В този случай — с авокадо и бекон между две парчета домашен хляб. Мога да уредя и друг вид — усмихва му се — сандвичи.

— Всичко става — казва Джо и наблюдава как думите излизат по спирала от устата му и се разсейват. Аз съм идиот.

— Да — съгласява се весело събеседничката му, — сандвичите често се възприемат точно така. Аз обаче имам извънредно твърди убеждения за тях. Не вярвам например в това да се допусне домат да попие в хляба. В сандвича доматът следва да бъде поставян като последна съставка и запечатан между две парчета салата или салам, за да се предпази… — и тук тя облизва устни — …от изтичане.

Ето пак същото. Съвсем обикновена дума, но рецепционистката й причинява нещо. По гръбнака на Джо преминава тръпка. Изтичане.

Думата би трябвало да е отвратителна, но всъщност се превръща в съблазнително, животворно слово при преминаването си между предните зъби на момичето, които за миг се показват при произнасянето на втората гласна. Думата вече не наподобява бълбукане от ръждива тръба — тя е като капки мед, изтичащи лениво от късче баклава. Джо затваря за миг очи, за да спре да се взира в устата на събеседничката си. Червени устни. Бели, остри зъби. Много ясна дикция. Връхчето на езика и. Каква жена. За втори път тази нощ Мърсър го спасява.

— Виждам, че си открил Поли.

— О, ами, ъъъ, да.

— Поли, ти слушаше ли?

Рецепционистката кима към тефтера на бюрото си, покрит с драскулки и въпросителни.

— Разбира се.

— Някакви идеи?

— Какво е книга?

— Надявах се на нещо по…

— Мърсър, сериозно говоря. Що е то книга? Дали е сборник листове, подвързани като том на Дикенс? Или е сбор от информация — архив? В този контекст конкретно ми се струва, че е второто. Книгата на Джо не е просто хартия, тя е ключ за запалване. Книгата дава контрол върху машината — само дето всъщност не го прави. Има липсваща страница или зъбчатка, или друг том. Не знам. Въпросът е, че те смятат, че вече би трябвало да са събрали всички части, но не е така. Затова им трябва Джо.

Джо се хваща, че отново мисли за Човека-запис. Книга за всеки буден момент в нечий живот. Потреперва.

Мърсър кима, с което потвърждава мисълта на Поли.

— Е, Джо все за нещо им е нужен. Между другото, чух ли да споменаваш още кафе?

— Точно така.

— То от особено агресивния вид ли е?

— Има потенциал в тази насока.

— Можеш ли да го дресираш?

— Така ми се струва.

— Тогава ще се заемем със задачата да проучим сериозно какво се случва, докато Джо си навакса с още четиийсет минутки сън.

— Идеално.

— Ами, в името на вси светии, Поли, моля те, действай!

— Непременно.

И тя изчезва, а Джо се чуди дали е приятелката на Мърсър и кога езикът му ще се отлепи от небцето; дали е очевидно, че намира тази жена за непоносимо привлекателна, макар и без съмнение по сложни и неприемливи причини, които отчасти се дължат на състоянието на бойна готовност, в което е изпаднал

— Все още ли искаш да си тръгнеш? — иска да знае Мърсър

— Не.

— Хубаво. Тогава се върни вътре и нека преговорим подробностите, моля… — Адвокатът замлъква за момент, преди да добави: — Джо? Почти със сигурност мога да те измъкна от тази каша. Всичко ще бъде наред. Но оттук насетне ще става все по-трудно и трябва да правиш каквото казвам, а известно време да живееш много, много кротко. Може би дори да идеш на почивка. Ясно ли е?