Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 138
Ник Харкауей
Херметичните шлюзове между отделенията са облицовани в бронз, а дебелата им стомана е покрита с елегантни спирали и заврънтулки, с щампована в горния ляв квадрант марка на майстора. Mockley fecit. „Мокли ме направи“. Еди се ухилва. Хубаво е да се знае кой е сътворил машината, от която зависи животът ти. Тя вярва на Мокли и следователнои на „Купара“. Когато вдига глава, вижда ширнало се над нея небе, прекрасна илюзия на облаци и пространство. „Купара е дарена с умението да възвисява сърцето дори тук, долу, в тъмното под вълните.
— По-добре свиквай с униформата — съветва Аманда (капитан) Бейнс, като посочва мешката й. — Пробвай я, преди да си легнеш, и я облечи на сутринта.
— Да — казва Еди. — Разбира се.
* * *
В отредената й каюта — „Купара“ по необходимост е голяма; всъщност е огромна за подводница, същински готически разрушител, потопен, преобърнат наопаки, и побрал вътре цял ар деко круизен кораб, така че жилищните помещения са като стаи в много скъпи бутикови хотели — Еди Банистър се взира в снимката и господина, който отвръща на погледа й в светлината, хвърляна от елегантната лампа за четене. Навсякъде около нея се чува шушнене на вода и въздух — подводницата има две обшивки, сложени една в друга. Вътрешните стени са като восъчна пита — за здравина, гъвкавост и лекота, както й обясниха ръскинитите на борда, и за удобство за окабеляването и тръбите. Докато корабът е в движение, той пъшка и си мърмори под нос, а Еди си представя, че е в обятията на гигантско, добродушно, астматично куче.
Бялата риза има поръбени ръкави и строга кройка, която стопява и бездруго минималния бюст на девойката. Отгоре идва сако с широки рамене, което създава извънредно мъжествен и съвършено триъгълен торс, стигащ й до бедрата. След като преравя торбите с багажа си, тя открива иглите с лампазите и ги навинтва през дебелата яка. Освен това има и фалшиви мустаци, които не се отличават кой знае колко от тези на Шем Шем Циен — чифт спретнати врабчови криле. Внимателно ги намества и ги прикрепя здраво на горната си устна (в абсолютно никакъв смисъл не желае да се налага да води с Опиумния Хан разговор, който започва с „Капитан Банистър, мустаците Ви падаха в гаспачото“) и се извръща да се погледне в огледалото.
Ефектът е доста по-силен, отколкото е предвиждала. Иззад стъклото в Еди се взира бледо и сурово лице. Принадлежи на едва излязъл от момчешката възраст младеж, който може би се престарава в опитите за постигане на зрялост, но със сигурност не прилича на жена. Колко странно. Еди си слага фуражката и пак се оглежда. Всъщност този младеж зад стъклото е доста привлекателен — не изглежда суров, а по-скоро е като изтънчено създание, още неопитно, но с потенциал и се нуждае от умелата и щателна подготовка на Еди. Напълно различен набор фантазии прелитат пред вътрешния екран на мислите й.
