Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 134

— Същия. Притеснявах се.

— И аз така си помислих, щом си говорил с негодник като Фишър. И какво каза той?

— Че монасите са сериозна мафия. Плашат го до напикаване. Стана и нещо странно. Той каза, че един от тях го питал веднъж за Наполеон. Някаква загадка.

— Ако имам спомените на Наполеон, но тялото на Уелингтън, то кой съм аз?

— Да! Какво значи това?

— Това е философска задача. Останала е неразгадана. Въпросът е какво съставя личността. Дали е споменът, дали тялото или комбинация от двете? Много начетена история. Ти явно си попаднал в кръговрата лична криза с образовани хора.

— Колко успокоително.

Мърсър оголва зъби.

— Наистина. Та, да завършим… ти се озоваваш в апартамента на Били Френд в Сохо, където си открил трупа на милото си другарче, детски наставник и подстрекател, в състояние на екстремална смърт. Ти си несигурен, в този момент, дали си се обадил на ангелите на закона в лицето на Пачкайнд — който е, между другото, лъжец от първа класа и няма въобще никакви племенници. Събрал си си ума обаче и си призовал извора на мъдрост, олицетворяван от Крадъл, да поеме юздите на кризисните събития.

— Да.

— Ако изобщо може да се говори за призоваване на извор, което, като се замисля, не смятам за възможно.

Този опит за повишаване на духа му е последната капка, Що се отнася до Джо Спорк. Той обича Мърсър като брат, но от време на време сочната, закачлива шега му е обидна. Тя скрива емоцията. Даже нещо повече, подиграва се на чувствата, понеже се преструва, че стои над тях. Джо Спорк скача на крака сграбчва палтото си. Няма ясна представа накъде е тръгнал, Но иска да се махне, да загърби тази подигравателна лудост и 1,3 се върне към стария си, удобен живот. Може би ще вземе кораб за Индия и ще отвори работилница в Мумбай. Или да си избръсне главата и да прави часовникови механизми в манастир, или да се ожени за мюсюлманка и да се премести в Дубай където хранят голяма почит към часовниковите механизми и автоматите, и хората, които ги създават. Може и просто да тича през мокрите, немилостиви улици на Лондон, докато бясното му объркване отмине. Не знае какво ще стори, но да остане затворен в това подземие не е решение на налазилия го проблем, поне за това е сигурен. Иска Ейри да му продаде котешка отрова. Наложително е да се обади на Джойс да й каже, че Били Френд е мъртъв. Трябва да види майка си. Нуждае се и от сън.

Би било много приятно, ако някой го прегърне, поне за минутка.

Той се юрва през вратата и към предните кабинети с твърдото намерение да излезе навън и да продължи по приблизително права линия, докано не стигне до някакво споразумение със себе си какво да прави оттук нататък. Попречва му да го стори едно пръстче.

Пръстчето го улучва приблизително в средата на бедрото, доста силничко, тъй че го заковава на място. При други обстоятелства присъствието на пръстенце в тази област би могло да се окаже еротично, дори възбуждащо и наистина въпросното пръстче е много предизвикателно. То е бледо и заоблено, с идеалния размер — ако човек има склонност към такива постъпки — за пъхане в устата и засмукване. Гладко и изящно е, с нокът, боядисан в ярко, лъскаво червено, като изключим тъничка ивица от миниатюрна черна мрежичка, поставена в лака на върха. Това е пръст, който познава света и е въртял потайни, развратни номера, за каквито другите пръсти само си фантазират.