Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 137
Ник Харкауей
Почивка. Джо си представя Поли под сянката на плажен чадър.
— Добре.
И наистина е добре. Мърсър винаги го измъква. Неизменно преуспява в начинанието. А и с навъртащата се наоколо дръзка рецепционистка Джо Спорк внезапно се чувства напълно спокоен в Малиновата стая в „Нобълнайт Крадъл“.
VII
В бурните сънища на Еди Банистър, луда стара пънк дама и кученосещ беглец от закона, широката черна палуба на „Купара“ е хлъзгава от солта във водата и я олюлява, когато поредната вълна удря кърмата. Корабът се накланя силно при хлътването между вълните. Еди преглъща надигащата се в гърлото й жлъчка, но дори силното гадене не може да намали задоволството й.
„Купара“ е подводница.
Нещо повече, тя е ръскинитска подводница — седефен, мореходен призрак, който се врязва през една вълна и танцува по следващата. Формата й е функционална — китоподобен, тъпоглав силует, камуфлажът й от странни синкави шарки е асиметричен и подвеждащ, но всеки детайл е великолепен. Коничната надстройка е наклонена драматично назад и не е завинтена, а сякаш израства от корпуса, от дълбините нагоре и чак до люка се разгръща елегантно стълбище, което я оприличава на вход към бална зала. Самият люк е облицован отдолу с промазана кафява кожа, щампована с имената на хората, които са построики кораба, и при все годините употреба отдолу лъха основно аромат на кожа и варак — топли, живи миризми.
— В името на Христа, качвай се на надстройката и влизай — обажда се Аманда Бейнс.
Ефрейтор Албърт Причард — известен най-вече като Пойното пиле и за последно видян да пъшка в захват № 4 на мисис Секуни — игриво защипва Еди за рамото и задничето и я тласва над предпазното перило към люка. Пойното пиле е едно момчетата на Еди — отбор яки ветерани, които ще я подкрепят като чупят глави и взривяват каквото им падне, но само по нейно желание. Останалите вече са на борда и, без съмнение, са се скарали за разпределението на койките.
Еди наднича в дълбините на „Купара“. Отдолу се лее червена светлина и от тъмнината лъха хладен мирис на немити мъже. Странно, но гаденето й отминава. Тя се спуска през люка и Пойното пиле я следва.
— Добре дошла на борда — казва Аманда Бейнс и връчва на Еди промазана конопена мешка, пълна с нещо тежко и меко. Зад нея останалите от отряда на Пойното пиле кимат приветливо и се усмихват срамежливо. Отрядът на Еди. Нейните момчета. Смъртоносни и порочни, и благородни като деня.
Еди кима, взира се в сгъчканата групичка и вдишва дълбоко. Облечен в черно ръскинит припряно я подминава със странен бронзов инструмент в едната ръка и съсредоточено изражение. Щом се пропъхва през един от люковете, тя вижда в каютата отвъд познатите редици винтили и вакуумни тръби. Разбира се — какво би могло да е по-мобилно или по-трудно за разрушаване от една подводничарска станция за разбиване на шифри?
