Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 135

Пръстчето е придружено от четири други, събрани в чехъл от ярка лачена кожа. Цялото устройство е прикачено към мускулест, но доста строен прасец. Около глезена има закопчан предмет, който за миг отклонява вниманието на Джо: стилен, дамски часовник, нанизан на тънка златна верижка. Скъп е, но не и разточително скъп, а върху него е инкрустиран един-единствен бляскав кристал. Джо се съмнява, че дизайнерът на часовника го е предвидил за носене на крак, но е умерено сигурен, че силно би одобрил ефекта. За кратко обмисля също й дали собственичката на пръстчето въобще не се нуждае да узнава колко е часът — или пък е способна и има желание да прочете положението на стрелките там, където са си, което намеква за гъвкавост и откровено сексуално навеждане на тялото.

Над прасеца има здраво, но не и отблъскващо коляно и бедро, което изчезва почти незабавно под права сива пола. Джо предполага, че по идея тя всъщност е с дължина до коляното, но процесът на седене я е вдигнал до доста по-интригуващи висоти. Кракът, както е редно, си има огледален образ от другата страна и с него стават два — симетричен чифт, принадлежащ на жена със смел поглед, настанена в креслото на рецепционистка. Тя казва:

— Седнете, моля.

Усмихва се на Джо и когато той не отвръща на усмивката, се озъбва и повтаря инструкцията. Той всъщност дори не знае защо каца на ръба на модерен, тапициран в червено стол и се залюлява. Жената пред него му отправя окуражителна усмивка.

— Мърсър ме помоли да изчакам — в случай че потрябвам. Със сигурност не е предвиждал такова развитие, но при него нещата стоят така. Гениалността му не се поддава на разшифроване дори от него самия. Може би най-вече от него.

— Бетани?

Устата на девойката се извива за миг, но Джо не може да отгатне дали е от раздразнение или задоволство.

— Не, аз не съм от тях. Бетани още е в контролната зала, Урежда нощ на интензивно объркване в лондонския център за Управление на движението, която, да се надяваме, ще възпре чаровния мистър Титуисъл да те открие чрез камерите за превишена скорост. Утре няма да е добър ден за шофиране из Лондон. Не, аз се занимавам с някои детективски задачи. Обаче в момента съм тук за подпомагане на умствената гимнастика. Разполагам например с още кафе. И със сандвичи. Искаш ли сандвич?

Въпросът е напълно невинен. Сигурно причината думата „сандвич“ да прозвучи неприлично ще да е в шушненето на чорапа на рецепционистката, когато тя сваля пръст от бедрото на Джо и спретнато събира крака. Майсторът никога досега не е смятал „сандвича“ за еротичен. Превърта думата в устата си.

— Сандвич.

Не, определено няма нищо неприлично. Пак опитва.

— Саааан-д-вии-че…

Да, така е май по-добре. Прави още няколко опита.