Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 130

* * *

Леля Каро беше най-бърза, спомня си Джо, унесен и полузаспал на дивана в Малиновата стая. Може да се спори дали не използвала измама. На третия рунд се оплака, че й е топло, смъкна изцяло горницата си, като остави всичко на показ. Покрити с капчици пот широки, здрави рамене, силни ръце с танцуващи по време на работа мускули… Двамата мъже само я зяпаха, а после чичо Фримонт направо я помоли да се омъжи за него, на което тя отвърна, че никога не би взела човек без препоръки. Накара думата да прозвучи толкова мръсно, ха дори малкият Джо осъзна, че иде реч за секс. Леля Каро, с все пълната с развалени зъби уста и обемите в бюста и задника, все пак беше жена, кацнала право пред погледа на мъжкото либидо. Двамата с Фримонт си тръгнаха заедно, за да изучават тайните на занаята насаме.

Тази весела вечер беляза началото на края за Матю Спорк, Той започна да вярва, че трябва да промени стила си, да създаде база и да се присъедини — поне до някаква степен — към законната икономика. Мафията си има Франк Синатра, казваше той. Има си кинозвезди и казина. Защо Матю Спорк да няма от същото?

Купи дялове от верига новинарски будки, пощенски концесии, автомобилни салони и кей до морето; присъедини се към клуб, наречен „Хокли“, и без особен ентусиазъм се опита да се ограничи до нискорискови начинания и показни кражби. Крадеше бельо от спалните на гостуващи старлетки и много се стараеше да го спипат как излиза през вратата със своята маска домино. Замени използваните в театрална детективска постановка фалшиви диаманти с истински, откраднати от жената на собственика. Пиеше, хапваше и се срещаше с американски бизнесмени, желаещи да се запознаят с истински английски гангстер.

След това настъпиха деветдесетте; номерата само за забавление и игрите на гоненица с ченгетата не бяха на мода, мястото им заеха подплънките за рамене и кокаинът. Матю Спорк беше в списъка от хора, които куките си наумиха да премахнат по един или друг начин.

* * *

— Съжалявам, дремчо — казва Мърсър, — но няма начин.

— Кое време е?

— Пет часът, Джо.

— Спал съм цял ден! Мамка му! Какво става?

— Не. Пет сутринта е. Спа един час. Трябва да поговорим за случилото се. Нямаме време, Джо. Съжалявам.

— Мамка му — казва Джошуа Джоузеф Спорк отново, както е замаян, и изпива кафето си. Тази ругатня се е обезценила. Не отразява дори отчасти чувствата му. Спомня си майка си, много разстроена първия път, когато я е чула да излиза от устата му, при все факта, че я използваше редовно спрямо Матю. Днес може да говори каквото си ще, стига да не е богохулство. Ако рече „Христе“, тя се моли, после плаче. И (Христе) на нея какво да й кажа?

Мърсър поставя на масата малък дигитален диктофон.

— Започни от началото, Джоузеф, ако обичаш.

— Мърсър, уморен съм…