Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 128

— Спорк, копеле, ще ме съсипеш! Чакай! Чакай! Чакай! Успя ли да снимаш крачетата на Ана? Ами на Дизи? Дявол го взел, искам тази снимка! Ще ми направиш ли копие? Хей-йей, ти си върхът, честна дума, Спорк! Хо-хо, младите ми сладурчета, сега ще мога да ви водя с мен, където и да ида…

Има и още, но дантели и смях заглушават изблика му.

Наоколо се излежават аристократи и известни спортисти, певци и танцьори, включително — за голямо ретроспективно притеснение на Джо — известен кабаретен изпълнител, в който кореняк от Търки си боядисва лицето и пее песни на Луис Армстронг. Но това са осемдесетте, не забравяйте, и никой не се шашка, още по-малко пък тримата западноиндийски играчи на крикет или суданската принцеса, която изниква в полунощ, след като си е изпяла репертоара, и настоява да танцува с великата Хариет. Ако Матю има поне една добродетел, това е пълната липса на предразсъдъци.

Джошуа Джоузеф ги обича всичките. Следва баща си по петите, издокаран в миниатюрни клош панталони и яке от говежда кожа с двойна предница от „Тиктън“. Матю първо поздравява новия премиер-министър с победата и отмъква целувка от твърде щедрата му съпруга, после се гмурва зад бара по заръка на Дейв Тригейл — шефът на казино, който си е проправил път по света с няколко услуги от Дома на Спорк. За радост на множеството Дейв сипва абсент и захар в шотче и го пали, а Матю го лисва в устата си и сключва устни върху пламъците. Джо очаква от ушите на баща му да блъвне пара — всички останали също. Матю хвърля със замах чашата във въздуха, търкулва я по ръката си до масата и се ухилва.

— Това е то мъжко питие, Дейв, истинската работа!

След което просто няма начин Дейв да не направи същия номер и за съветското културно аташе трети ранг, човекът е пристигнал късно след опера и е зажаднял за питие. Много скоро очилатият руснак пее и танцува, и цялата тълпа трополи на пода все по-бързо и по-бързо, Матю Спорк не изостава от товаришч Борис (чието име не е Борис), подритва и се върти в танца. Еха-уха-иХАХА!

Но всичко това за младия Джо са само ордьоври. Любимата му част настъпва по-късно, когато гостите почти до един Да си отишли и той е допуснат до още по-тайна компания от възрастни. Когато всички са танцували шими и туист, и конгата е свършила; когато Фънкин Уолръс и лейди Гудвайб са си отишли у дома и уважаваните, червендалести големци, а Матю остава само с приближените си придворни — и започва истинското парти.

* * *

Голямото удоволствие от това да ограбиш банка — наистина да я ограбиш, не просто да се натъпчеш с парите от касите като дребен негодник и на прибиране да се блъснеш с главата напред в двайсетина ченгета — е да преглеждаш банковите сейфове и да видиш кой какво е скатал, след това да обсъждаш вещ по вещ дали си струва задържането или продажбата и, много рядко, да откриеш нещо наистина специално или странно. Веднъж Матю откри — в сейф от банка от есекския бряг — човешка челюст увита в много вехт плат, заедно с картонче, което я определя като реликва от свети Джером. В същия сейф имаше и колекция еротични икони, описващи извънредно неконвенционална версия на зачеването на Мария от Светия дух, като втората от поредицата беше определена като рисувана от Микеланджело. Дори за фалшификати бяха уникални. А ако се окажеха истински…