Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 114

Джошуа Джоузеф пита най-любезно дали някой от присъстващите си има фамилия. Матю поглежда към широкоплещестия, много слаб мъж, чието е настоящото свърталище. Той се нарича Там и в дневния свят си има магазинче, където господата от висшата класа си купуват дрехи и оборудване за стрелба и риболов. Тези стоки, разбира се, той с радост доставя по домовете на клиентите си, така че често е много добре информиран за местоположението на ценните вещи в скъпите домове.

— Хора от Пазара, Джошуа — казва чичо Там и кима с голямата си глава над чашата с уиски, — хора като теб и мен… нас не ни бива с имената. Всъщност изобщо не ни бива в помненето. Важните неща не ни се изплъзват, разбира се, но дребните подробности гледаме да забравяме, та да не ги изтървем, когато не бива. Нощният пазар не се нарича така просто защото го отваряме, когато слънцето залязва. Не, просто цялото събитие се случва под наметалото на мрака. Сенки и мъгла се възцаряват в умовете, така че да не виждаме онова, което не смятаме да полезно да помним, ако схващаш какво намеквам.

Джошуа Джоузеф не схваща.

— Е, родът ми е от Корнуол, нали така? Корабокруширали Са едно време. Нали знаеш с какво са се занимавали?

— Малко нещо пирати са били.

— Хм, ами — и да, и не. Пиратът полага усърден труд да докопа плячката си, Джошуа. Качва се на кораб и води сериозни битки, рискува да го обесят и да загине в бой, и тъй нататък. Корабокрушителят е от по-потайните хора, просто има делови апетити. Оставя крайбрежието да му върши работата, мами бирника — нали знаеш какво е бирник?

Тъй като всички в живота на Джошуа Джоузеф проклинат бирника — лоша фея, която взима от заслужилите, за да тъпче лакомите гаги на социалистите и банкерите — момчето знае кой е това и кима.

— Е, та корабокрушителите подмамват бирниците да блъснат в скалите кораба си, пълен със злато и ром, а после прибират всичко, което вълните изхвърлят на брега. Понякога сред стоките попадат и бирниците, и не един от тези данъчни — което е друга дума за бирник — та не един и двама от тях си доживяват дните, женени за някоя корабокрушителка и си пият рома по плажовете, защото и бирникът си е мъж като всички останали, нали? Та, идеята е, че корабокрушителите си вършат работата в тъмното, тъй че ако дойде шерифът, никой да не е видял лицата на другарите си — не и със сигурност. Всеки от тях може да се закълне върху Светата Библия дори, че си няма точна представа кой друг е присъствал на брега да вади сандъците с данъците или да ги изнася от плажа. Та… как се казвам?

Джошуа Джоузеф обмисля въпроса.

— Не смятам, че въобще съм ти чувал името.

— Много добре. Е, ела да седнеш при мен и да научиш още нещичко, докато баща ти се разправя с деловите въпроси.

И Джошуа наистина се образова — в странните умения на Пазара: кражби и ключалки от Там и Каро, малко юмручен бой от Ларс и Шведа, ориентация в Каналджийския обход от всички останали. И от техните момчета и момичета, съпруги и братя, и майки: как да познава фалшивите банкноти, фалшивите картини и наскоро измайсторените файтони на Луи XIV; как да познае кой взима наркотици или „окъсява“ при броене, или говори когато не му е редът, както и какво да стори по въпроса; как да се катери по стар водоскок, без да го откачи от стената; как да си направи свястна дегизировка; как да изчезне в претъпкана стая. Нощният пазар е пълен е хора, които би бива в такива работи и са готови да ги обяснят на сина на Матю Спорк на по вряла поничка от стоманената тенджера на сергията на чичо Дъги — той е боксьор, силен като ливърпулски Херкулес и голям любител на пърженото.