Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 115

На Джошуа Джоузеф, който се излежава като султан на копринени възглавници с пръсти, омазани с канела и захар, шоколад и сладко, Нощният пазар му се струва изтъкан от изумителни лакомства и магически тайни, и целият му принадлежи. Той тича свободно пред стотиците магазинчета, открива, че е ужасен художник и поносим рестарвратор на картини; че му липсва талант за сложни ключалки, но направо може да си спечели бойскаутска значка, ако помага на хора да си влизат в колите; че с уменията си по математика никога няма да подправи счетоводна книга (тъй че дори не бива да пробва). Превръща се в принц сред десетгодишните, разпределя справедливо правосъдие и научава какво се случва, като те спипат със захар по ръцете, ако са ти забранили поничките (и бързо научава методите за криене на лепкавите лапи и с тях — и отпечатъци от пръсти). Матю Спорк е възхитен и Хариет е ощастливена от триумфа му. Недоволен е само бащата на Матю, Дениъл. Дядо Спорк смята, че училището ще пострада и в никой случай не одобрява Нощния пазар, макар че не иска да каже защо.

Училището не страда. Всъщност то печели. Заедно с проумяването на практическите приложения от опита му, Джошуа Джоузеф става все по-добър ученик. Каква част от сто и двайсет е две? На кого му пука? Но: колко са едно цяло и пет процента от сто и двайсет паунда (закръглено за удобство)? И това разумна куриерска такса ли е? Ето една далеч по-интересна задачка…

Джошуа Джоузеф Спорк, кронпринц на крадците, прекарва нощта по гръб, загледан в сводестия тухлен таван, и най-накрая заспива под тихия шепот на броячната машина на Там, на която той брои крадени пари.

* * *

С урока на монтето на първо място в ума си Джо Спорк плъзва гръб по стената на апартамента на Бил, докато не се отпуска на пети и обмисля какво точно знае за Книгата на хакотя и защо някой би убил човек заради нея.

Ако можеш да видиш какво се случва около теб…

Не може. Няма си представа. И това е другото правило на монтето: ако не можеш да забележиш загубеняка в стаята, то това си ти.

* * *

Жена, наречена Брайс, облечена в хартиен костюм и със синя платнена маска, настоява Джо да й даде обувките си. Прави го не по подозрителен, настоятелен начин, а по-скоро като обзета от пълна скука. Рут Брайс си прекарва живота в издирване на следите от разхвърляни убийци и образът на зловещия Патък на Спорк, щрапал навсякъде по местопроизшествието и замацващ малките, но много важни следи, очевидно се извисява чудовищно голям в мислите й.