Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 113

— Да, но какво е това място?

— Е, в различните времена и сезони онези любезни господа, които управляват великите нации, може да се поскарват от време на време. И в усилие да избегнат физически щети, всички лордове, собственици на банки и президенти конструират подземни укрития, където да се спотайват… — Матю ги повежда надолу по късо стълбище. — И освен това има тунели. Нали знаеш какво представляват? Канали, метро, водоснабдяване и подобни служби. Този участък обаче, той е принадлежал на пощенската служба на Нейно Величество още от времето на кралица Виктория. Смея да река, че днес Пощите си нямат представа, че я притежават, каквито са щедри на харчлък от обществената кесия. А по онова време са били същинско чудо, Джош, истинско чудо — че и двойно по-голямо в самата столица, та си прокопали своя собствена малка железничка, прокарали и пневматични тръби от бронз, сложили и вакуумни помпи, задвижвани с пара. Гениално. Разбира се, имало и тунели с човешки размер — за обслужването на цялата мрежа. Сега вече са затворени, рухнали и изчезнали, надстроени, запълнени… или поне така си мислят Куките и техните приятели, но ние знаем за тях, Джош — хората от Пазара като мен и теб. Смехурковците в Париж, Джош — те мислят, че си имат катакомби, но в сравнение с лондонските потайности техните са едно нищо!

И още преди баща му да е довършил обясненията си, Джошуа Джоузеф вече чува музика и вижда жълтото електрическо сияние на ръба на тунела, и долавя плътна миризма на пушени наденички и индийско орехче, парфюм и цветя, каквито майка му отглежда на перваза на прозореца в кухнята. Завиват зад ъгъла и Нощният пазар се ширва пред тях като главната улица на средновековен град, озарена от фенери и манивелни генератори с грейнали скромни крушки, пълна с щандове и ръчни колички, та дори и магазински фасади, на дълги редици, терасирани покрай стените и разделени от дървени тротоари, така че все едно си застанал на дъното на голяма продълговата купа или в корпуса на кораб — стотици търговци и продавачи крещят цени и предложения и се надвикват за внимание. Баща му нагазва заедно със семейството си в това море, а отвсякъде го приветстват и засипват със знаци на обожание.

Червени кадифени драперии и пищни тапицирани кресла, маслени картини, златни монети, корниш пасти и чай; тютюнев дим, ментови бонбони и турско кафе, пожълтели карти за игра и шах. Нощният пазар представлява всичко това и много повече, но за Джо душата му са най-вече баща му и чичовците, които седят сред възглавничките и похапват баклава и сладкиши в малките часове на нощта, разказват си истории и отговарят на въпросите на малкото, учудено момче, докато майка му се усмихва и разменя клюки с дузина лели. Всички на Пазара са лли чичовци, или лели, или — което е по-необичайно — братовчеди, като момчето и момичето, седнали на съседните възглавници, храненичетата на чичо Джона, който единствен от присъстващите носи костюм, но пък кривата му усмивка светва като фар, щом падне върху децата.